Διαβάστε το άρθρο στα Ελληνικά
За празника на тиквата в Пелеканада научих случайно от вестника. Понеже съм привърженик на този зеленчук с радост реших да посетя Пелеканада. Разбира се, нямах представа нито къде се намира селото, нито какво ме очаква.
Пелеканада се оказа красиво малко село, което се намирана в полупланинска местност, 30 km севрозападно от Каламата и принадлежи в община Аристоменус. По-късно научих, че постоянните жители на селото са едва около 300 човека. Хората на това село отдавна живеят в Атина и други големи градове. Повечето от тях с носталгия си спомнят за него, за веселите детски години прекарани в бащината къща, сред природата и тишината на село. За да не се забравят са създали страница във Фейсбук Πελεκανάδα, където с радост споделят новини и културни събития, свързани със селото.
Училището в селото от много години е затворено, но не е забравено. То е превърнато в културен център, където верните привърженици на селото, се събират по празниците и провеждат културни мероприятия.
За произхода на името на селото съществуват три версии. Според първата, селото е наречено Пелеканага, по време на турското робство, в чест на един турски бей, Пелекан Ага, който минал от там.
Втората казва, че някога в блатата и езерата край селото се събирали прелитащи пеликани. Третата, която е и най-правдо подобна казва, че някога жителите на селото се препитавали от каменоделство, т.е били каменоделци (пелекитес петрас) и от там и името на селото.
Открих лесно училището и паркирах удобно. Училищният двор беше изпълнен с маси и столове и народът тепърва пристигаше.
Тъй като бях дошла за да видя ястията от тикви, любопитно се запътих към сградата на училището, където ме посрещна усмихната жена, която се оказа секретарката на Сдружението на жените в Пелеканада, г-жа Ксения Дували.
Покани ме да разгледам училищната зала, подредена като фолклорна изложба, а след това и ястията от тикви. Приятно се изненада като й казах, че имам блог и съм дошла специално за празника, за да напиша репортаж по случая.
Освен мен, не след малко се появиха и репортери от местните телевизионни канали и вестници.
В изложбата бяха представени семейни реликви- старинни мебели, картини и предмети. Експонатите бяха прекрасни, подредени с много вкус и търпение. Обясни ми, че повечето от предметите са от около 1820 г. до 1930 г.
Инициатор на този културен празник е сдружението на жените от селото. От председателката на сдружението г-жа Рена Ангелопулу, разбрах, че жените от селото избрали да направят празник посветен на тиквата, за да покажат колко много разнообразни и вкусни ястия могат да бъдат приготвена с тиква и да подчертаят хранителната стойност и ролята на този традиционен зеленчук за здравето на човека. Тя изтъкна,че тиквата притежава антиоксидантни свойства и съдържа витамини А , С, Е, магнезий, калий, които спомагат за превенцията срещу много болести.
Тя прибави, че до 1979 г в училището са учили много деца. Малко по-късно затваря и бива изоставено за дълги години. С много общи усилия и личен труд, жените от сдружението успяли да ремонтират училището и да го превърнат в културен център. Там те всяка година събирали селото и празнували заедно Христугена (Коледа), Пасха (Великден), 25 март (Денят на освобождението от турско робство) и от няколко години насам и празника на тиквата. Сдружението се издържало главно от собствени субсидии, т.е. с доброволен членски внос от 5 евро. Тиквите за празника били дарени от местните зеленчукопроизводители, спонсор на празника е община Месини.
Освен гурнопула (печено прасе) посетителите на празника бяха почерпени с различни ястия от тиква, приготвени по стари рецепти с мерак от жените в Пелеканада.
Искам да ви кажа, че празникът беше прекрасен. Чувствам се особено щастлива, че имах възможността да посетя това мероприятие. Празникът се различаваше от други, които съм посещвала,тъй като притежаваше културно ниво, което често липсва при много други. Най-голямо впечатление ми направи изложбата със семейните реликви, които бяха подредени с много естетика. Музиката беше добре чудесно подбрана и не много силна. Насладих се на тиквените почепки , които изядох на един дъх! Макар и да имаше още :))
Пожелавам на г-жа Ангелопулу, г-жа Дували и жените от сдружението много здраве и сили, за да правят хората щастливи!
Вижте всичките снимки от празника.
За празника на тиквата в Пелеканада научих случайно от вестника. Понеже съм привърженик на този зеленчук с радост реших да посетя Пелеканада. Разбира се, нямах представа нито къде се намира селото, нито какво ме очаква.
Пелеканада се оказа красиво малко село, което се намирана в полупланинска местност, 30 km севрозападно от Каламата и принадлежи в община Аристоменус. По-късно научих, че постоянните жители на селото са едва около 300 човека. Хората на това село отдавна живеят в Атина и други големи градове. Повечето от тях с носталгия си спомнят за него, за веселите детски години прекарани в бащината къща, сред природата и тишината на село. За да не се забравят са създали страница във Фейсбук Πελεκανάδα, където с радост споделят новини и културни събития, свързани със селото.
Училището в селото от много години е затворено, но не е забравено. То е превърнато в културен център, където верните привърженици на селото, се събират по празниците и провеждат културни мероприятия.
За произхода на името на селото съществуват три версии. Според първата, селото е наречено Пелеканага, по време на турското робство, в чест на един турски бей, Пелекан Ага, който минал от там.
Втората казва, че някога в блатата и езерата край селото се събирали прелитащи пеликани. Третата, която е и най-правдо подобна казва, че някога жителите на селото се препитавали от каменоделство, т.е били каменоделци (пелекитес петрас) и от там и името на селото.
Открих лесно училището и паркирах удобно. Училищният двор беше изпълнен с маси и столове и народът тепърва пристигаше.
Тъй като бях дошла за да видя ястията от тикви, любопитно се запътих към сградата на училището, където ме посрещна усмихната жена, която се оказа секретарката на Сдружението на жените в Пелеканада, г-жа Ксения Дували.
Покани ме да разгледам училищната зала, подредена като фолклорна изложба, а след това и ястията от тикви. Приятно се изненада като й казах, че имам блог и съм дошла специално за празника, за да напиша репортаж по случая.
Освен мен, не след малко се появиха и репортери от местните телевизионни канали и вестници.
В изложбата бяха представени семейни реликви- старинни мебели, картини и предмети. Експонатите бяха прекрасни, подредени с много вкус и търпение. Обясни ми, че повечето от предметите са от около 1820 г. до 1930 г.
Бяха изложени и няколко автентични картини на художника Κωνσταντίνος Σπυρόπουλος (Константинос Спиропулос), родом от Пелеканада.
Инициатор на този културен празник е сдружението на жените от селото. От председателката на сдружението г-жа Рена Ангелопулу, разбрах, че жените от селото избрали да направят празник посветен на тиквата, за да покажат колко много разнообразни и вкусни ястия могат да бъдат приготвена с тиква и да подчертаят хранителната стойност и ролята на този традиционен зеленчук за здравето на човека. Тя изтъкна,че тиквата притежава антиоксидантни свойства и съдържа витамини А , С, Е, магнезий, калий, които спомагат за превенцията срещу много болести.
Тя прибави, че до 1979 г в училището са учили много деца. Малко по-късно затваря и бива изоставено за дълги години. С много общи усилия и личен труд, жените от сдружението успяли да ремонтират училището и да го превърнат в културен център. Там те всяка година събирали селото и празнували заедно Христугена (Коледа), Пасха (Великден), 25 март (Денят на освобождението от турско робство) и от няколко години насам и празника на тиквата. Сдружението се издържало главно от собствени субсидии, т.е. с доброволен членски внос от 5 евро. Тиквите за празника били дарени от местните зеленчукопроизводители, спонсор на празника е община Месини.
Освен гурнопула (печено прасе) посетителите на празника бяха почерпени с различни ястия от тиква, приготвени по стари рецепти с мерак от жените в Пелеканада.
Гостува и сдружението на жените от село Петалиди, които изнесоха програма с народни танци, а след това посетителите танцуваха и се веселиха до умора.
Пожелавам на г-жа Ангелопулу, г-жа Дували и жените от сдружението много здраве и сили, за да правят хората щастливи!
Вижте всичките снимки от празника.
Жани, отново интересно, отново увлекателно написано, отново прекрасни илюстриращи снимки.:-)) Хубаво е, когато всички хора заедно празнуват и се веселят. В големите градове, които естествено са и много населени, като че ли хората са отчуждени, не се интересуват един от друг, а от снимките и написаното личи, че там изобщо не е така. Аз пък съм щастлива, че ни направи съпричастни на празника. Благодаря ти!:-)))
ОтговорИзтриванеСърдечни поздрави и хубава вечер!
Мони, наистина е трогателно да срещнеш хора като тези в Пелеканада, макар, че не познавах никого ни най-малко не се почиствах чужда.Хубаво е, когато хората от един роден край поддържат връзка и не се губят.
ОтговорИзтриванеСърдечни поздрави и от мен!
Страхотни снимки и невероятно изживяване! Поздравления!
ОтговорИзтриванеЖани,благодаря за репортажа,и на мен ми беше интересно да прочета всичко за този празник и селце!
ОтговорИзтриванеОстава да ни споделиш и тиквените рецепти,че ей го,идва им времето!
Хубава неделя от мен!
Председателката на сдружението ми обеща, че ще ми запише тиквени рецепти от селото и ще ми ги прати при първа възможност.
ОтговорИзтриванеАз за сега ще покажа една пита с тиквички.
Приятелски поздрави!