Ревитада Сифну - Нахут в гърне

Много се чудих как точно се превежда на български това скромно и едновременно толкова вкусно ястие. Накрая се сетих, че всъщност много прилича на българския боб в гърне. Ако заговорите в Гърция за „Ревитада” всички ще ви кажат, че на остров Сифнос правят най-вкусната. Това е така, защото на този остров правенето на това ястие е ритуал, който се спазва от стари времена. Всяка домакиня има сред посудата си едно старо, опушено гърне, в което задължително се готви ревитада. Глинените съдове са много популярни в Сифнос, а жителите на този остров се славят като най-добрите майстори на глинени съдове от всичките Цикладски острови.

По традиция, ревитадата се прави всяка неделя и се пече задължително във фурната на селото. Носи се от събота вечер при хлебаря и престоява цяла нощ в пещта. На другият ден, в неделя сутринта, след като свърши в църквата, домакините минават през фурната, за да си получат всяка своето гърне.
И до ден днешен на остров Сифнос, ревитадата е на почит. Тя си остава традицонното неделно ястие на острова. Няма празник (църковен или културен), няма паниар без да бъдат нагостени посетителите с ревитада. По подобен начин тук, в Месиния , на много места, е традиция черпенето на посетителите със супа от козе месо. (гида врасти).

От много време се канех да си направя ревитада. То е ясно, че в Сифнос няма да отида, но поне като си я сготвя да си помечтая за там.
А ето и рецептата:

ПРОДУКТИ
0,500 кг. нахут, предварително накиснат за 1 нощ
2 големи глави лук, нарязани на едро или на филийки
Мека вода,преварена или минерелна (по традиция ,жителите в Сифнос, събират дъждовна вода, която пазят в питейни резервоари . Такава използват за готвенето на бобови варива)
1 равна с.л сол
1 пълна с.л.брашно
¾ ч.ч. зехтин
1 лимон за овкусяване при сервирането, по желание

 
ПРИГОТВЯНЕ:
Нахутът се измива и се накисва от вечерта. На следващият ден се изплаква и се прехвърля в глиненото гърне. Добавя се солта, брашното, нарязания лук, зехтина и се разбърква. Долива се с вода, която да покрие нахута и още 1-2 пръста отгоре.
Замесва се тесто от 4-5 лъжици брашно и вода, с което се замазва капака. Пече се в фурната на 200С за около 3-4 часа, докато се развари.

		Ρεβιθάδα Σίφνου  ΠΡΟΒΟΛΗ ΠΑΡΟΥΣΙΑΣΗΣ ΛΗΨΗ ΟΛΩΝ

А ето и традиционното ястие в понеденик:
Каквото остане от готвения нахут , заедно с 1 ч.ч. ориз (количеството е приблизително), малко зехтин и и вода, се сготвя отново на котлона, докато се свари ориза и така имаме набързо и втора гозба!

Аз, понеже нямам гърне, за целта използвах една дълбока тенджера, на която развих пластмасовите дръжки, тази на снимката.
Вие може да ползвате за целта:
· глинено гърне,
· глинен гювеч или
· друг глинен съд за печене с капак.
Предлагам ви да използвате за целта, също и тенджера под налягане, с която се съкращава значително времето, а съм абсолютно сигурна, че върши същата работа. Тези, които вече я имат и са готвили боб яхния в нея, знаят колко време е необходимо да се свари боба (около 1 час). Количеството на водата е същото (да покрива с 2 пръста нахута).

А сега нека да ви доразкажа за остров Сифнос......
Остров Сифнос се намира в западната част на Цикладските острови. Цикладските острови се намират в централния регион на Егейско море. Сифнос, както и другите по-големи острови от Цикладите е известен туристически маршрут. Намиира се на 25 морски мили от Пиреа. Островът има дължина 18km, ширина 8km и обща площ 74km² . Има клиновидна форма, на която дължи старото си име „Ακίς” (Акис). Географското му разположение е такова, че островът е изпълнен с хълмове. Постоянните жители са около 2000 човека. Главният занаят е керамиката и грънчарството, а майстоите на на глинени съдове от Сифнос се славят като най-добрите в Цикладите. Други занимания на жителите са: животновъдство, земеделие, риболов, морска търговия и туризъм.
Сифнос има дълга традиция в гастрономията. Традиционните продукти, с които се слави островът са: мед, вино, каперси, смокини сирене”Манура”, сирене „Ксиномизитра”, бадемови сладки, бюреци, курабийки, пастели, медни питки и най-вече прекрасни керамични съдове и ръчни тъкани.


Николаос Челементес (1878г-1958г), най-известния кулинар в Гърция, чието име е олицетворение на готварската книга е родом от село Ексамбела, в Сифнос. Той е един от най-известните кулинари по неговото време. Първоначално следвал кулинарско майсторство във Виена. Малко по-късно, през 1910г., започнал да издава списанието „Наръчник по кулинария”. След това, през 1920г., отпътувал за Америка, за да следва отново. Тъй като бил особено талантлив, бил назначен да работи в най-престижните световни ресторанти. Той бил и първият, който издал изцяло завършена готварска книга в Гърция и става изкючително известен с неговите рецепти за крем бешамел и буябеса (традиционна френска рецепта за рибна супа от Борвингия, ароматизирана с шафран и сервирана с чеснов сос). Променя завинаги кулинарните навици на всички гърци, като налага френскта кухня в Гърция. Любимите му продукти били кравето масло и желатинът. Той пръв започва да прави крем бешамел с краве масло и да използва почти навсякъде краве масло. Обичал да прави всякакви ястия с желатин (аспик, ястия с месо, желета, плодови салати..). Книгата на Челементес станала толкова популярна в Гърция, че тя присъствала във всяко домакинство и била почитана като библията от всяка домакиня.