Калмари пържени

Καλαμαράκια τηγανιτά

На всички ни се услаждат пържените калмари, особено когато ги хапваме сервирани в таверна. Все се питаме за начина, по-който са приготвени, за да бъдат крехки, с хрупкава коричка и защо когато пържим калмари в къщи, около печката заприличва на бойно поле…..а калмарите ни стават жилави и сухи.

Всъщност за мен беше предизвикателство да разгадая тази маестрия, след многократни незадоволителни опити. Мислех си, че не е кой знае колко важно постижение и просто бях решила, че най-накрая съм им  хванала колая.

И ето, че миналата седмица, когато ходих се събрахме по случай Чистия понеделник, в моята приятелка, ми се похвали, че научила тайната на крехките калмари от една готвачка в таверна . Оставам си аз зачудена и чакам да чуя тайната….Тайната значи била, бъдат оцедени максимално от водата и да се пържат в много и горещо масло за кратко време……аз пак си оставам зачудена и питам: “Че ти не знаеш ли”? Почва тя да ми се оплаква, че никога не й ставали сполучливи и все й пръскали и излизали жилави.

На мивката чакат три килограма калмари за пържене, изважда тя един тиган, налива масло и се приготвя да пържи. Представям си резултата и почвам да нервнича, питам дали няма дълбока тенджера, за да изпържи калмарите в нея. Тя продължава да гледа недоумяващо как може да се пържи в тенджера. Аз й обяснявам, че тиганът не е подходящ, защото е плитък, а калмарите искат да се “къпят” в масло (така както ги пържат в фритюрниците в таверните) и освен това когато се пържат в много масло, на малки порции в тенджера не пръскат толкова много, стават за кратко време и температурата на маслото не спада. Казвам й, че в домашни условия каламарите стават жилави, когато се пържат на големи порции, тогава температурата на маслото спада, започват да врат, да отделят вода, съответно и да пръскат на всички посоки….  Почна тя да кима с одобрение и пусна първата порция в тигана….. Гледам аз на нокти, колко калмари ще сложи тя вътре и ръмжа….Подвиквам: Стига! Стига!…..Резултатът беше задоволителен, изпържиха се както трябва, обаче маслото все пак цапаше наоколо. Настоях аз да извади една дълбока тенджера, че да станат както трябва, а и да има да чисти по-малко след това и я пратих да сервира на гостите. По едно време ми хрумна, че щом като тя не знае как се пържат, значи има и други, като нея, извадих телефона и дръпнах това видео. После колективно ядохме калмари и домакинята все питаше гостите (по типичен гръцки маниер): Ине малака?- Крехки ли са ?…. Крехки ли са? А пък те: Не, не, поли малака, поли ностима, миа хара…. Да, да много крехки…много вкусни, много добре…..

              

Пояснение:

Размразяваме бързо калмари (или риба) като ги потопим в леген пълен с вода.Почистваме калмари като отстраняваме прозрачния кокъл, изкормваме вътрешностите, измиваме под течща вода като бъркаме с пръст в коремчето, за да проверим дали няма следи от пясък. Другата част, главата с пипалата, отстраняваме очите и устата, която прилича на твърда бяла топка, с челюсти и се намира в центъра на пипалата, Ако калмарите са големи, нарязваме на ленти с ширина 3 см, ако са малки ги оставяме цели. Измиваме, посоляваме и оставяме да се изцеждат в кевгир, като ги разбъркваме периодически за да изтече отделилата се вода.

В тавичка сипваме брашно. (Идеалната смес е 50-50 брашно за обща употреба и жълто грисово брашно подходящо за селски хляб). Набрашняваме на малки порции калмарите, прехвърляме в друга тавичка, изтръскаме излишното брашно и пържим в горещо масло, в дълбок съд, на малки порции за кратко време.

Успех!