Диворастящи листни зеленчуци

Съществуват много диворастящи треви които са ядливи. Като общо сред тях са: щир, глухарче, синя жлъчка, градински кострец, полски мак,овчарска торбичка и тученицата На бурените в България се гледа с пренебрежение, а за хранителната им стойност се знае съвсем малко. В Гърция обаче техните лечебни свойства и хранителна стойност са добре познати и са неотменна част от всекидневното меню. Голямото им разнообразие винаги е било източник на евтин вариант за изхранване. Те се консумират по най-различни начини: като салата- сурови или сварени или сготвени в комбинация с други продукти.

Дивостящите листни зеленчуци са изключително богати на витамин А, С, Д, флавоноиди, полифеноли, омега-3, мастни киселини и алфа-линоленова киселина, компоненти, които допринасят значително за антиоксидантната способност (капацитет) на организъма. Съдържанието на ценни вещества при тях е най- високо през пролетта. Много от тези растения са били ползвани векове наред в народната медицина, точно както са ги употребявали великите древни лекари.

Хранителните навици на гърците се базират именно на редовната консумация на дивастящи листни зеленчуци, като често ги наричат „спанакя”.
Напоследък много се говори за критския хранителен режим (или критската диета) ,за това ,че е много здравословна и че предпазва от сърдечни заболявания и ред други заболявания.
Хранителните навици на всеки народ не е нищо друго освен резултат от търсене, което започва преди много стотици години с една единствена цел-задоволяване на ежедневните нужди за храната.

Критският хранителения режим всъщност е хранителните навици, усвоени от един непридирчив и пестелив народ. А какво ли по-различно би могло да има в менюто им освен от това което дава Господ?
Основната храна на критяните била: бобовите растения, нахут, бакла, леща, грах, зеленчуци, пандзар, ряпа, див артишок, радики, краставици, тикви, целината и ядливите треви. С зехтин, сол, риган, чесън и лук овкусявали това бедно меню.
Освен с надземната част, критяните знаели да се изхранват и с корените и грудките на растенията. Ето от там е дошла и пословицата: „Гърците дебелеят, дори когато магаретата умират от глад”, защото магаретата ядат само зелената част, доката хората знаели да ядат и корените.

Повече от 150 вида диворастящи треви и зеленчуци участват в менюто на критяните, дори растения с токсични свойства в ограничени количества се използват за готвене. Пример за едно такова е огничето (Anagallis arvensis), което участва в микс от треви, които критските домакини стъкмявали, за да направят вкусни гозби. Всъщност може да се каже, че именно критските домакини са поставили основите на критската диета, в стремежа си да поднесат вкусни ястия на масата.

До преди няколко десетки години критската диета е имала съществени различия що се отнася до района. Така в западната част на острова, планинската, където е било развито предимно животновъдството, в менюто често са присъствали млечните продукти , докато в източната надделявали бобовите растения и най-вече баклата. Месото било разменната единица в животновъдството и рядко ядяли, с изключение на големите празници -Великден и Коледа, а по-късно и през неделите. Хранели се обаче с мляко, сирене, яйца.
Като общо обаче на целия остров се консумирал в изобилие зехтин .
С обилно количество зехтин, бобовите и зърнени храни, диворастящите треви, плодовете, в комбинация с ограничено количество месо, козе мляко, дивеч и риба, били главната прехрана на критяните в продължение на 400 години.

Проучване то на биологичната стойност на критския хранителен режим започва с така нареченото „ Проучване между седемте страни”, което започва през 1957 година и продължава и до днес. Целта на проучването била да се изследва ефекта на хранителните навици спрямо здравето и дълголетието на 1000 мъже на възраст между 40-50 години , в седем различни страни и региони ( Финландия , САЩ, Холандия , Италия, Гърция ( Корфу ) , Гърция ( Крит ) , Югославия, и Япония) . В това проучване се доказало, че на Крит има най-малък брой на смъртните случаи от рак и сърдечно-съдови заболявания от всички други области и с много голяма разлика .

Диворастящите треви, включително и ароматните билки, които се прибавят към ястията, вече е доказано с редица научни изследвания, че съдържат компоненти с висока хранителна стойност, спомагащи за запазване на здравето и дълголетието. Едно предимство на диворастящите треви в сравнение култивираните е, че се събират от площи, чисти от химически замърсители (препарати за растения, изкуствена тор и други подобни).
Разбира се, повечето от тези видове растения растат и се консумират в цялата страна.Често пъти с едно име наричат различни растения, затова е правилно да се упоменават с латинските им имена.

Тученица, тлъстика

лат: Portulaca oleracea L.
Тученицата заема почетно място в гръцката кухня. Тя има леко кисел вкус и се използва за салати предимно в суров вид.



 Щир, Амарант, Куча лобода
Лат: Amaranthus blitum var. silvestre, сем. Amaranthaceae
Много популярено растение в Гърция, евтин листен зеленчук, който се отглежда в почти всяка градина и се намира лесно на зеленчуковия пазар. Роднина на срещащите се в България различини видове щир, които растат най-вече като плевели.


Слез,  Камиляк, молоха
лат: Malva sylvestris L.
В старите години от цъфналите клонки на слеза правели венци и гривни, за да посрещнат пролетта. В много села на о-в Крит, на 1 май украсяват вратите на къщите с цъфнало клонче от маслина и слез заедно с житен или ечемичен клас.

Пореч (Borago officinalis)
лат: Borago officinalis, сем. Грапаволистни
Борагото е оригинална подправка, ценна билка и медоносно растение. Традиционно се отглежда като зеленчуков вид и подправка, а днес и за фармацевтични цели, заради маслото, наречено „star flower oil” или „borage oil”, което се извлича от семената му.

Листно цвекло, Сескуло, Сескула
лат: Beta vulgaris var. cicla, сем. Лободови
Листното цвекло е зеленчик, с който се приготвят множество ястия- супи, салати, сармички, яхнии, зелени баници и др.Използват се листата, които на вкус напомнят спанака и затова много често тези два зеленчука се използват заедно.

Кострец, Зохос
лат: Sonchus oleraceus‐ сем. Asteraceae
Кострецът е известен в Гърция под името „зохос” и се събират главно два вида от това растение- светлозеленият и червеният. И двата са почти еднакви и се различават единствено по цвета. Растението има сладък вкус и се смята за зеленчукова трева.

Средиземноморска нузла, Кафкалитра
лат: Tordylium apulum L.
Средиземноморската нузла е ядлива трева с приятен аромат, която се смята за зеленчук и се използва главно при приготвянето на пролетни зелени баници (хортопити, спанакопити). Прибавя се в малки количества, за да придаде приятно ухание и вкус...



Лечебна ружа
лат:(Althaea officinalic)
Ботаническото име на лечебната ружа произлиза от гръцката дума ”άλθω”, което означава „лекувам”. Позната като храна и лекарство от древни времена, тя присъства и до днес в кухнята на много народи.

Полски мак
Лат: Papaver rhoeas
Нежните млади листа на полския мак имат приятен свеж аромат и се смятат за ароматна трева. Представлява неотменна съставка във всякакъв вид традиционни зелени баници. Използва се като ароматна добавка в салати, ястия със спанак и други листни зеленчуци.