Супа от боб мунг (папуда)

        Πράσινα ψιλοφάσουλα καλαματιανά σούπα  (прасина псилофасула каламатиана супа)

Дребният зелен боб, познат в България като боб мунк или папуда е бил преди време една от основните културите отглеждани в региона на Месиния (Месина). Трудно се произвеждал, но този вкусен продукт не  липсвал от дома на всяко семейство през тези години. С течение на времето хората престанали да го сеят и днес присъства на пазара главно внос от далечни страни.
      Супата, правена с него, псилофасула супа е ястие характерно за Месиния и на вкус напомня на лещата. Често я наричат псилофасула каламатиана супа, а самият боб - фасоля каламатиана или рувица (ρουβίτσα). До колкото ми е познато не се прави в други райони на страна.
       Тази бобена култура, изчезнала и поради това, че радикално се променили хранителните навици на местните, била напълно забравено като ястие дори и от семейства, които се прехранвали от производството й. Така се стигнало до днешни дни, малко хора да познават и готвят този боб.          Източник


     

   Допълнено на 15/03/2014:    При разговор с местен земеделец запитах дали помни времената, когато хората са сеели псилофасула и ми каза, че навремето 50% от културите засявани в равнината на Месиния са били от този. боб. Супата от него се приготвяла задължително на Разпетия Петък и била единствената сред варивата, която е лесно смилаема и не образува газове. Попитах дали е вярно, че този сорт вирее само в Месиния и ми потвърди, като допълни, че в останалата страна се опитвали да го засеят, но не връзвал. Попитах защо са спрели да го сеят и ми каза, че било нерентабилно и земеделците предпочели други култури, от които имат по-голяма печалба. Също така ми каза, че наскоро видял ниви в района, засети с псилофасула и грах (който навремето също е бил култивиран), като в последствие разбрал, че и двете култури не завързали плод и били изкоренени. Неуспехът се дължал на вносните семена, които се оказали различни от едновремешните сортове.

    С новата тенденция да се набляга на здравословното хранене се преоткрива високата му хранителна стойност и печели нови почитатели. Много е полезен, когато се консумира в сурово състояние, съдържанието в него на витамин С и протеини се увеличава неколкократно, когато се приготвя във вид на кълнове. Съдържа растителни протеини, сложни въглехидрати, диетични фибри, витамини и минерали (Съдържание на минерали в mg /100 :калий (1028), магнезий (166), манган (1.2), желязо (6.5), цинк (2.1), селен (13)).Подходящ е за вегани, не съдържа глутен, лесно смилаем е и не образува газове,

     Научих се да приговям тази супа се от моя мъж и понеже му е от любимите, присъства веднъж месечно на нашата маса. По консистенция е по-гъста в сравнение с българските супи и напомня на леща яхния.
По повод на постите бих искала да споделя с вас рецептата :

Продукти: 500 гр. боб мунг 2 глави кромид лук 1 с.л доматено пюре 1/2 ч.ч. зехтин 2 стъка сух риган сол на вкус

Приготвяне:
Измиваме зърната и слагаме в тенджера, в която наливаме вода, приблизително 2/3 от обема й, похлупваме с капак и оставяме да ври, след около 30-35 минути на повърхността започват  да се отделят люспите на боба. С решетена лъжица обираме старателно люспите, докато спрат да се събират на повърхността. За да се излющи добре боба е нужно да има достатъчно количество вода в тенджерата и да ври на силен огън, ако водата е намаляла допълнете още, но с оглед на това, че супата да не се разреди прекалено . За да се излющи максимално боба, похлупете тенджерата и изчакайте да кипне, в този момент загребете образувалата се люспи на повърхността.

След това добавете лука, нарязан на дребно (аз го задушавам отделно с малко зехтин, за да съкратя общото време за готвене на супата), 1 с.л. доматена салца, 1/2 ч.ч. зехтин, и 2 клона риган, на които дръжките ще излизат от тенджерата. Разбърквайте периодически и следете да не загори. Оставете да ври (около 20-30 мин), докато се сгъсти и загасете котлона. Извадете клонките риган, сервирайте и овкусете с оцет или лимон.

		Супа от боб мунг (папуда)  Πράσινα ψιλοφάσουλα σούπα Разгледайте на албума

* Ако нямате риган на клонки, използвайте 1 кафяна лъжичка стрит от пакетче,
** Аз добавям зехтина на два пъти, малка част в средата, когато слагам лука и домат. пюре и останалото 5 мин преди да е готово ястието.

** Съществуват и други вариации на супата:
 някои домакини, не слагат доматено пюре и овкусяват само с лимон,
-други подправят с клонче розмарин, вместо риган или и двете
-други подправят с дафинов лист и риган
-други добавят нарязани морков и луковица от целина, без доматено пюре.
Да ви е вкусно!

Добре дошли в моя блог! Всички представени рецепти в блога са приготвени, оформени и заснети от мен, както и всички публикации са обект на авторско право по смисъла на Закона за авторско право и сродните му права. Можете да ги изплозвате с не търговска цел като посочите линк към тях.

Ревитада Сифну - Нахут в гърне

Много се чудих как точно се превежда на български това скромно и едновременно толкова вкусно ястие. Накрая се сетих, че всъщност много прилича на българския боб в гърне. Ако заговорите в Гърция за „Ревитада” всички ще ви кажат, че на остров Сифнос правят най-вкусната. Това е така, защото на този остров правенето на това ястие е ритуал, който се спазва от стари времена. Всяка домакиня има сред посудата си едно старо, опушено гърне, в което задължително се готви ревитада. Глинените съдове са много популярни в Сифнос, а жителите на този остров се славят като най-добрите майстори на глинени съдове от всичките Цикладски острови.

По традиция, ревитадата се прави всяка неделя и се пече задължително във фурната на селото. Носи се от събота вечер при хлебаря и престоява цяла нощ в пещта. На другият ден, в неделя сутринта, след като свърши в църквата, домакините минават през фурната, за да си получат всяка своето гърне.
И до ден днешен на остров Сифнос, ревитадата е на почит. Тя си остава традицонното неделно ястие на острова. Няма празник (църковен или културен), няма паниар без да бъдат нагостени посетителите с ревитада. По подобен начин тук, в Месиния , на много места, е традиция черпенето на посетителите със супа от козе месо. (гида врасти).

От много време се канех да си направя ревитада. То е ясно, че в Сифнос няма да отида, но поне като си я сготвя да си помечтая за там.
А ето и рецептата:

ПРОДУКТИ
0,500 кг. нахут, предварително накиснат за 1 нощ
2 големи глави лук, нарязани на едро или на филийки
Мека вода,преварена или минерелна (по традиция ,жителите в Сифнос, събират дъждовна вода, която пазят в питейни резервоари . Такава използват за готвенето на бобови варива)
1 равна с.л сол
1 пълна с.л.брашно
¾ ч.ч. зехтин
1 лимон за овкусяване при сервирането, по желание

 
ПРИГОТВЯНЕ:
Нахутът се измива и се накисва от вечерта. На следващият ден се изплаква и се прехвърля в глиненото гърне. Добавя се солта, брашното, нарязания лук, зехтина и се разбърква. Долива се с вода, която да покрие нахута и още 1-2 пръста отгоре.
Замесва се тесто от 4-5 лъжици брашно и вода, с което се замазва капака. Пече се в фурната на 200С за около 3-4 часа, докато се развари.

		Ρεβιθάδα Σίφνου  ΠΡΟΒΟΛΗ ΠΑΡΟΥΣΙΑΣΗΣ ΛΗΨΗ ΟΛΩΝ

А ето и традиционното ястие в понеденик:
Каквото остане от готвения нахут , заедно с 1 ч.ч. ориз (количеството е приблизително), малко зехтин и и вода, се сготвя отново на котлона, докато се свари ориза и така имаме набързо и втора гозба!

Аз, понеже нямам гърне, за целта използвах една дълбока тенджера, на която развих пластмасовите дръжки, тази на снимката.
Вие може да ползвате за целта:
· глинено гърне,
· глинен гювеч или
· друг глинен съд за печене с капак.
Предлагам ви да използвате за целта, също и тенджера под налягане, с която се съкращава значително времето, а съм абсолютно сигурна, че върши същата работа. Тези, които вече я имат и са готвили боб яхния в нея, знаят колко време е необходимо да се свари боба (около 1 час). Количеството на водата е същото (да покрива с 2 пръста нахута).

А сега нека да ви доразкажа за остров Сифнос......
Остров Сифнос се намира в западната част на Цикладските острови. Цикладските острови се намират в централния регион на Егейско море. Сифнос, както и другите по-големи острови от Цикладите е известен туристически маршрут. Намиира се на 25 морски мили от Пиреа. Островът има дължина 18km, ширина 8km и обща площ 74km² . Има клиновидна форма, на която дължи старото си име „Ακίς” (Акис). Географското му разположение е такова, че островът е изпълнен с хълмове. Постоянните жители са около 2000 човека. Главният занаят е керамиката и грънчарството, а майстоите на на глинени съдове от Сифнос се славят като най-добрите в Цикладите. Други занимания на жителите са: животновъдство, земеделие, риболов, морска търговия и туризъм.
Сифнос има дълга традиция в гастрономията. Традиционните продукти, с които се слави островът са: мед, вино, каперси, смокини сирене”Манура”, сирене „Ксиномизитра”, бадемови сладки, бюреци, курабийки, пастели, медни питки и най-вече прекрасни керамични съдове и ръчни тъкани.


Николаос Челементес (1878г-1958г), най-известния кулинар в Гърция, чието име е олицетворение на готварската книга е родом от село Ексамбела, в Сифнос. Той е един от най-известните кулинари по неговото време. Първоначално следвал кулинарско майсторство във Виена. Малко по-късно, през 1910г., започнал да издава списанието „Наръчник по кулинария”. След това, през 1920г., отпътувал за Америка, за да следва отново. Тъй като бил особено талантлив, бил назначен да работи в най-престижните световни ресторанти. Той бил и първият, който издал изцяло завършена готварска книга в Гърция и става изкючително известен с неговите рецепти за крем бешамел и буябеса (традиционна френска рецепта за рибна супа от Борвингия, ароматизирана с шафран и сервирана с чеснов сос). Променя завинаги кулинарните навици на всички гърци, като налага френскта кухня в Гърция. Любимите му продукти били кравето масло и желатинът. Той пръв започва да прави крем бешамел с краве масло и да използва почти навсякъде краве масло. Обичал да прави всякакви ястия с желатин (аспик, ястия с месо, желета, плодови салати..). Книгата на Челементес станала толкова популярна в Гърция, че тя присъствала във всяко домакинство и била почитана като библията от всяка домакиня.
  

Добре дошли в моя блог! Всички представени рецепти в блога са приготвени, оформени и заснети от мен, както и всички публикации са обект на авторско право по смисъла на Закона за авторско право и сродните му права. Можете да ги изплозвате с не търговска цел като посочите линк към тях.

Летни зеленчуци в доматен сос

 Това лятно ястие се обичано в нашето семейство. Вдъхновено е от едно старо ястие, характерно за района на Месиния, Южна Гърция. Традиционно ястието се прави само с пържени патладжани и картофи, смесени с доматен сос непосредствено преди сервирането. Веднъж по моя инициатива добавих печени белени червени чушки и пържени тиквички. Комбинацията се хареса много и оттогава ястието се готви по този начин в къщи. Придружено със скилидки чесън, сирене, хрупкав хляб и чаша изстудена бира, представлява изключително апетитно лятно меню.

Продукти:
3 патладжана

3 картофа
1-2 тиквички
няколко червени чушки
6 зрели домата

Приготвяне
Сгъстяваме доматите  на салца. При нужда прибавяме 1-2 щипки захар, за да смекчим киселинността и посоляваме на вкус.

Изпичаме и обелваме червените чушки.
Нарязване картофите на едро, а патладжаните на филийки, посоляваме и изпържваме.
Нарязваме тиквичките на филийки, посоляваме, овалваме в брашно и изпържваме.

5-10 минути преди сервирането добавяме изпържените патладжани, картофи и тиквички към доматената салца и размесваме внимателно.
Сервирайте и добър апетит!

*Посоляването на зеленчуците преди пърженето изтъква максимално вкусовите им качества, спомага за отцеждането на водата, съдържаща се в тях и намалява напояването им с масло.

Добре дошли в моя блог! Всички представени рецепти в блога са приготвени, оформени и заснети от мен, както и всички публикации са обект на авторско право по смисъла на Закона за авторско право и сродните му права. Можете да ги изплозвате с не търговска цел като посочите линк към тях.