Диворастящи листни зеленчуци

Съществуват много диворастящи треви които са ядливи. Като общо сред тях са: щир, глухарче, синя жлъчка, градински кострец, полски мак,овчарска торбичка и тученицата На бурените в България се гледа с пренебрежение, а за хранителната им стойност се знае съвсем малко. В Гърция обаче техните лечебни свойства и хранителна стойност са добре познати и са неотменна част от всекидневното меню. Голямото им разнообразие винаги е било източник на евтин вариант за изхранване. Те се консумират по най-различни начини: като салата- сурови или сварени или сготвени в комбинация с други продукти.

Дивостящите листни зеленчуци са изключително богати на витамин А, С, Д, флавоноиди, полифеноли, омега-3, мастни киселини и алфа-линоленова киселина, компоненти, които допринасят значително за антиоксидантната способност (капацитет) на организъма. Съдържанието на ценни вещества при тях е най- високо през пролетта. Много от тези растения са били ползвани векове наред в народната медицина, точно както са ги употребявали великите древни лекари.

Хранителните навици на гърците се базират именно на редовната консумация на дивастящи листни зеленчуци, като често ги наричат „спанакя”.
Напоследък много се говори за критския хранителен режим (или критската диета) ,за това ,че е много здравословна и че предпазва от сърдечни заболявания и ред други заболявания.
Хранителните навици на всеки народ не е нищо друго освен резултат от търсене, което започва преди много стотици години с една единствена цел-задоволяване на ежедневните нужди за храната.

Критският хранителения режим всъщност е хранителните навици, усвоени от един непридирчив и пестелив народ. А какво ли по-различно би могло да има в менюто им освен от това което дава Господ?
Основната храна на критяните била: бобовите растения, нахут, бакла, леща, грах, зеленчуци, пандзар, ряпа, див артишок, радики, краставици, тикви, целината и ядливите треви. С зехтин, сол, риган, чесън и лук овкусявали това бедно меню.
Освен с надземната част, критяните знаели да се изхранват и с корените и грудките на растенията. Ето от там е дошла и пословицата: „Гърците дебелеят, дори когато магаретата умират от глад”, защото магаретата ядат само зелената част, доката хората знаели да ядат и корените.

Повече от 150 вида диворастящи треви и зеленчуци участват в менюто на критяните, дори растения с токсични свойства в ограничени количества се използват за готвене. Пример за едно такова е огничето (Anagallis arvensis), което участва в микс от треви, които критските домакини стъкмявали, за да направят вкусни гозби. Всъщност може да се каже, че именно критските домакини са поставили основите на критската диета, в стремежа си да поднесат вкусни ястия на масата.

До преди няколко десетки години критската диета е имала съществени различия що се отнася до района. Така в западната част на острова, планинската, където е било развито предимно животновъдството, в менюто често са присъствали млечните продукти , докато в източната надделявали бобовите растения и най-вече баклата. Месото било разменната единица в животновъдството и рядко ядяли, с изключение на големите празници -Великден и Коледа, а по-късно и през неделите. Хранели се обаче с мляко, сирене, яйца.
Като общо обаче на целия остров се консумирал в изобилие зехтин .
С обилно количество зехтин, бобовите и зърнени храни, диворастящите треви, плодовете, в комбинация с ограничено количество месо, козе мляко, дивеч и риба, били главната прехрана на критяните в продължение на 400 години.

Проучване то на биологичната стойност на критския хранителен режим започва с така нареченото „ Проучване между седемте страни”, което започва през 1957 година и продължава и до днес. Целта на проучването била да се изследва ефекта на хранителните навици спрямо здравето и дълголетието на 1000 мъже на възраст между 40-50 години , в седем различни страни и региони ( Финландия , САЩ, Холандия , Италия, Гърция ( Корфу ) , Гърция ( Крит ) , Югославия, и Япония) . В това проучване се доказало, че на Крит има най-малък брой на смъртните случаи от рак и сърдечно-съдови заболявания от всички други области и с много голяма разлика .

Диворастящите треви, включително и ароматните билки, които се прибавят към ястията, вече е доказано с редица научни изследвания, че съдържат компоненти с висока хранителна стойност, спомагащи за запазване на здравето и дълголетието. Едно предимство на диворастящите треви в сравнение култивираните е, че се събират от площи, чисти от химически замърсители (препарати за растения, изкуствена тор и други подобни).
Разбира се, повечето от тези видове растения растат и се консумират в цялата страна.Често пъти с едно име наричат различни растения, затова е правилно да се упоменават с латинските им имена.

Тученица, тлъстика

лат: Portulaca oleracea L.
Тученицата заема почетно място в гръцката кухня. Тя има леко кисел вкус и се използва за салати предимно в суров вид.



 Щир, Амарант, Куча лобода
Лат: Amaranthus blitum var. silvestre, сем. Amaranthaceae
Много популярено растение в Гърция, евтин листен зеленчук, който се отглежда в почти всяка градина и се намира лесно на зеленчуковия пазар. Роднина на срещащите се в България различини видове щир, които растат най-вече като плевели.


Слез,  Камиляк, молоха
лат: Malva sylvestris L.
В старите години от цъфналите клонки на слеза правели венци и гривни, за да посрещнат пролетта. В много села на о-в Крит, на 1 май украсяват вратите на къщите с цъфнало клонче от маслина и слез заедно с житен или ечемичен клас.

Пореч (Borago officinalis)
лат: Borago officinalis, сем. Грапаволистни
Борагото е оригинална подправка, ценна билка и медоносно растение. Традиционно се отглежда като зеленчуков вид и подправка, а днес и за фармацевтични цели, заради маслото, наречено „star flower oil” или „borage oil”, което се извлича от семената му.

Листно цвекло, Сескуло, Сескула
лат: Beta vulgaris var. cicla, сем. Лободови
Листното цвекло е зеленчик, с който се приготвят множество ястия- супи, салати, сармички, яхнии, зелени баници и др.Използват се листата, които на вкус напомнят спанака и затова много често тези два зеленчука се използват заедно.

Кострец, Зохос
лат: Sonchus oleraceus‐ сем. Asteraceae
Кострецът е известен в Гърция под името „зохос” и се събират главно два вида от това растение- светлозеленият и червеният. И двата са почти еднакви и се различават единствено по цвета. Растението има сладък вкус и се смята за зеленчукова трева.

Средиземноморска нузла, Кафкалитра
лат: Tordylium apulum L.
Средиземноморската нузла е ядлива трева с приятен аромат, която се смята за зеленчук и се използва главно при приготвянето на пролетни зелени баници (хортопити, спанакопити). Прибавя се в малки количества, за да придаде приятно ухание и вкус...



Лечебна ружа
лат:(Althaea officinalic)
Ботаническото име на лечебната ружа произлиза от гръцката дума ”άλθω”, което означава „лекувам”. Позната като храна и лекарство от древни времена, тя присъства и до днес в кухнята на много народи.

Полски мак
Лат: Papaver rhoeas
Нежните млади листа на полския мак имат приятен свеж аромат и се смятат за ароматна трева. Представлява неотменна съставка във всякакъв вид традиционни зелени баници. Използва се като ароматна добавка в салати, ястия със спанак и други листни зеленчуци.

Добре дошли в моя блог! Всички представени рецепти в блога са приготвени, оформени и заснети от мен, както и всички публикации са обект на авторско право по смисъла на Закона за авторско право и сродните му права. Можете да ги изплозвате с не търговска цел като посочите линк към тях.

Полски мак

Други наименования: Кадънка
Лат: Papaver rhoeas, сем. Макови (Papaveraceae)
Гръцки: Παπαρούνα, Κουτσουνάδα

Полски мак ΠΡΟΒΟΛΗ ΠΑΡΟΥΣΙΑΣΗΣ ΛΗΨΗ ΟΛΩΝ

Нежните млади листа на полския мак имат приятен свеж аромат и се смятат за ароматна трева. Берат се листните розетки, в началото на пролетта, преди да се появят цветоносните стъбла, докато силата на растението се намира още в зелената листна маса.

Представлява неотменна съставка във всякакъв вид традиционни зелени баници. Използва се като ароматна добавка в салати, ястия със спанак и други листни зеленчуци. Участва в традиционната критска хортопита (баница с зеленини), която се прави с 17 ароматни треви.

Листата на мака, заедно с други ядливи треви, след като се сварят в тенджера с вода, се консумират като салата овкусена с лимон и зехтин. Маковите семена се използват за поръсване на различни печива (гевречета, курабийки и др. хлебни изделия).

В народната медицина растението се използва и като билка.

• Запарка, приготвена от цветовете на полския мак има омекчаващо и противокашлично действие.
• Отвара от плодовите кутийки помага при болки в корема , кашлица, нередовна менструация, при сърцебиене и др. 
• Масло, в което са киснати макови семена ободрява организъма и помага срещу запек.

Описание
Едногодишно растение с бял млечен сок и височина на стъблото 20-90 см. Листата са перести, разсечени и едро назъбени. Цветовете са яркочервени, с черно петно в основата си, събрани в четирилистно венче. Тичинките са многобройни, с черни нишковидни дръжки. Плодът е овална гола кутийка, от която след узряването се отделят многобройни черни семена.

Растенията от рода Papaveraceae включват около 100 вида. Най- известни са полския мак (Papaver rhoeas) и опиумният мак (Papaver somniferum). От тях са създадени множество декоративни видове, като най-често отглеждани са ориенталския мак (Papaver orientale) и неговите хибриди. Обичат варовите почви и обилното слънце.Маковете се засяват чрез семена. Не понасят пресаждането, но ако се наложи се пресаждат единствено младите растения, с много пръст около корена.

Разпространение.
Полският мак е особено разпространен като плевел в житните култури, сухи тревисти места, из синури, край пътища, в равнините и предпланините. Цъфти април-август.

Химичен състав
В 100 gr сурова листна маса се съдържат: 30Kcal, вода-91,5 gr, протеин -2,3 gr, натрий-41mg, калий-212mg, калций-148mg, фосфор-27 mg, желязо-1,67mg, цинк-2,9 mg , мед-0,29 mg, фибри-1,8gr, холистерол-3,8 gr
Съдържа алкалоидите реадин и реаденин, близки до изохинолиновите алкалоиди на сънотворния мак, но също така незначителни количества папаверин, тебаин, глауцин и др. Цветът на венечните листа се дължи на антоциановите гликозиди мекоцианин и мекопеларгонин. Освен това са установени слузни и смолисти вещества, пектин, минерални соли, органични киселини и други.

Легенда
Макът е свещеното цвете на богинята Деметра. Като житен плевел символизира присъствието й в пролетните сеитби. В древността, при честването на Елевсинските мистерии, украсявали статуята на богинята с полски макове.
Древните гърци познавали много добре сънотворните и наркотични свойства му, тъй като изобразявали с макове в ръка синовете на Хадес, Хипнос (в прев. Сън) и Танатос (в прев. Смърт).
Символизъмът за употребата на мака е очевиден, тъй като от съня, който предизвика обикновения полски мак, стигаме до смърта, предизвикана от употребата на опиумния мак (или сънотворен мак- Papaver somniferum).
Според християнската традиция мака пониква под кръста, на който бил разпънат Христос и дължи аления си цвят на капките христова кръв, попила в цвета.

Добре дошли в моя блог! Всички представени рецепти в блога са приготвени, оформени и заснети от мен, както и всички публикации са обект на авторско право по смисъла на Закона за авторско право и сродните му права. Можете да ги изплозвате с не търговска цел като посочите линк към тях.

Лечебна ружа (Althaea officinalis)

Синоними: Бяла ружа, бял слез, волово око, пъртенка, дива ружа, лигавка, божа ръчица, просвирняк
Лат: Althaea officinalis, сем.Слезови, Malvaceae
Гръцки: Αλθαία η φαρμακευτική, νερομολόχα, , βίσκος
Английски: Marschmallow

Ботаническото име на лечебната ружа произлиза от гръцката дума ”άλθω”, което означава „лекувам”. Позната като храна и лекарство от древни времена, тя присъства и до днес в кухнята на много народи.

В арабската кухня се използва като листен зеленчук. Много често от нея приготвят здравословни, евтини и вкусни ястия. Вкусът й напомня спанака. В арабските магазини за хранителни стоки лесно може да се намерят прясно замразени смлени листа от ружа или изсушени и пакетирани. Изсушените се използват като добавка към ястия, а прясно замразените за приготвяне на супи. От тях се приготвя гъста супа, наречена „Молохия”, която се сервира обикновено заедно с пилаф от варен ориз (заради лаксативните свойства на ружата), като се прибавят по няколко лъжици ориз към супата.

Египетската разядка, наречена „Молохия Бесара” е пюре, което се прави от сварена и обелена бакла, лук, подправки и изсушени листа от ружа.
За домашна употреба се берат младите листа. Могат да се консервират, като се измиват, нарязват и се съхраняват във фризера.
Бедните фелахи (местни земеделски стопани, селяни в Египет), които през повечето дни в седмицата се прехранват с растителна храна, приготвят едно много вкусно ястие от слез като сваряват корените и после ги изпържват заедно с лук.

От корена на бялата ружа се извлича пихтиеста лепкава бяла маса със сладък вкус, съдържаща ценни лечебни съставки. Едно време с този гъст сок приготвяли бонбони с успокояващ ефект при гърлобол и кашлица. И до днес народните лечители в Англия и Франция приготвят сладък мехлем от корените на ружата срещу възпаления на гърлото.
В Древен Египет приготвяли леки сладкиши като смесвали сока от корените заедно с мед и орехи.
Пухкавите и меки бонбони „Marshmallows” някога са били правени от смесване на сока от корена, яйчен белтък и захар разбити в пухкава каша. В началото на 1800г. в магазините за сладкарски изделия- magasin de bonbons във Франция се появяват първите бонбони ”Marschmallows” ( Marsch- блато и mallow-слез). Много бързо те станали толкова популярни, че сладкарите не смогвали да се справят с големите поръчки. Процедурата, чрез която извличали сока от корените, била бавна и трудоемка и трябвало непременно да се намери по-бърз и икономичен начин за направата на вкусните бонбонки. Сладкарите започнали да правят опити с различни продукти и ето така открили, че сокът може да бъде заместен с царевично нишесте и желатин. Процесът бил ускорен и продукцията се увеличила многократно. По-късно технологията била пренесена в Америка и разработена от Alex Doumak, който през 1948 г. създава и патентова съвременния метод за производство.

Описание
Произхожда от района около Каспийско, Черно море и Източното Средиземноморие. Вирее във влажна почва, богата на соли. Среща се и като културно растение. Бялата ружа е многогодишно тревисто растение което достига до 150 cm височина. Листата са длановидно нарязани, едроназъбени, с дълги дръжки. Цветовете са бледорозови, с 5-листно венче и са разположени на групи в пазвите на горните листа. Плодът е плосък, дисковиден и при узряване се разпада. Цъфти от юни до август.

Употребяеми части
Използват се корените, листата и цветовете.
Корените се изваждат през есента.Предпочитат се корените от двегодишни растения, тъй като имат най-високо съдържание на слузни вещества. Вадят се през февруари – април или през септември – октомври. Корените на едногодишните растения са тънки и не съдържат достатъчно слуз, а тригодишните растения имат вече вдървенели корени с малко слуз.
Още докато са свежи, се обелва външната кора и се нарязват на късове. Листата и цветовете се берат през лятото, по време на цъфтежа и се сушат на сянка.  

Активни съставки
Корените съдържат голямо количество слузно вещество (състои се от хексози, пентози, галактуронова киселина, глюкоза и др.) със слабо кисела реакция и добра разтворимост в студена вода. Освен това в корените се съдържат скорбяла, захари, пектин, аспарагин, бетаин, мазнини, танини, минерални вещества и др.
Листата и цветовете съдържат в по-малки количества слуз, етерично масло, каротин, витамин С, минерални соли, а цветът- пигмента малвидин и др.
Използва се в медицината за производството на сиропи за кашлица, хапчета, разтвори за промивка на устната кухина. Лечебните препарати, в които участва имат смекчаващо, противовъзпалително и отхрачващо действие.

Лечебни свойства и приложение
Теофраст пише, че сместа от корени на лечебна ружа и вино е считана за изпитано лечебно средство срещу кашлица.
Лечебните свойства на билката се свързват с богатото съдържание на слузни вещества в корените.
Те действат смекчаващо при възпаление на дихателните пътища. Във вода тези вещества набъбват и образуват желатиноподобна слузеста маса, която образува защитна покривка върху възпалените лигавици и предпазва сетивните нервни окончания от дразнещите вещества като намалява кашлечния рефлекс и подпомага оздравителния процес. По подобен начин действа и на лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника като я обгръща и изолира от дразнещото действие на храната и солната киселина. Приета през устата, тя е едно от най-добрите средства за активиране перисталтиката на червата при хроничен запек. Трябва да се знае обаче, че приета в малки дози може да даде обратен ефект- като затягащо средство, поради свойството да поглъща течности.

Корени -вътрешно се прилагат като чай в комбинация с други билки за лечение на възпаления на дихателните пътища: дразнеща мъчителна кашлица, ларингит с пресипнал глас, фарингит, остър и хроничен бронхит, задух, проблеми в храносмилателната система- стомашна язва, гастрит, хроничен запек, хронични заболявания на бъбреците и пикочните пътища камъни в бъбреците, болезнено уриниране, простатит и др.
Корени-външно под формата на запарка, подсладена с мед или студен извлек се прилагат като гаргара при гърлобол и пресипнал глас, за жабурене при възпалени венци. Като лапи за лечение на разширени вени, абсцеси, циреи, язви рани и други кожни заболявания. Пресният сок и студен воден извлек от корни и листа се ползват като успокояващо средство за суха кожа или се правят компреси при възпаление на очите и раздразнена кожа, слънчево изгаряне, суха коса, маска за лице, за лечение на псориазис.
Листата и цветовете под формата на чай се използват за лечение на кашлица, болно гърло, ларингит, бронхит. Те имат по-ниско съдържание на слузни вещества, но лекуват много успешно заболявания на дихателната система.
Компреси за освежаване на кожата.
2 супени лъжици корени от ружа се накисват в 250 ml студена вода. След 1 час течността се прецежда и се използва за компреси.

Добре дошли в моя блог! Всички представени рецепти в блога са приготвени, оформени и заснети от мен, както и всички публикации са обект на авторско право по смисъла на Закона за авторско право и сродните му права. Можете да ги изплозвате с не търговска цел като посочите линк към тях.

Средиземноморска нузла, Кафкалитра (Tordylium apulum L.)

лат: Tordylium apulum L.
гръцки: καυκαλήθρα, μοσχολάχανο, καυκαλίδα

Средиземноморската нузла е ядлива трева с приятен аромат, която се смята за зеленчук и се използва главно при приготвянето на пролетни зелени баници (хортопити, спанакопити). Прибавя се в малки количества, за да придаде приятно ухание и вкус .
По-рядко се яде в суров вид като салата заедно с други ядливи треви.
Използва се и като прясна ароматна подправка в бобена яхния (фасолада), ястия от листни зеленчуци (спанак с ориз) и др.

 Описание и разпространение

Средиземноморско растение, което само в Гърция се оценява кулинарно толкова високо.
Принадлежи към семейството на Umbelliferaе. Освен Tordylium apulum може да срещнем и други видове като T. Aegyptiacum и T. Maximum, които се различават единствено по размера.
В България се среща в района около Димитровград. Нейна разновидност е обикновената нузла- Tordylium maximum L., която среща в района на с.Бръшлен, гр.Русе.
Растението вирее почти навсякъде и най-вече в необработени места и ниви.

В различните райони на Гърция растението има различни имена. В Пелопонес, Крит и Йонийските острови растението се нарича кафкалитра или кафкалида, в Санторини – агриокутчунада (αγριοκουτσουνάδα), в Касос – мосхабидия (μοσχαμπιδιά), докато другаде се нарича мосхолахано (μοσχολάχανο-ароматен зеленчук).

Средиземноморската нузла е едногодишно растение, което стига до 15-20 cm височина.
През пролетта от центъра на растението поникват няколко тънички стебла с височина около 50 cm, от които се появява едно бяло цветче с формата на чадърче. След като прецъфти, то образува семенца с форма на бобчета, покрити с трънчета, които помагат на семенцата да се закачат лесно. Разпространява се чрез семената си. По цялото растение и в семената са разположени маслодайни жлези, които излъчват ароматно етерично масло. Земеделците смятат растението за лош бурен, особено когато изсъхнат семената му, които се закачат неприятно по дрехите.
Може да се отглежда лесно като зеленчук (за домашна употреба) в градината. Събират се листата и младите връхчета от зимата до пролетта, когато растението е нежно и сочно.

Активни вещества и лечебни свойства:В 100 гр. сурово вещество (53Kcal) се съдържат: калий (536 mg), калций(366 mg), натрий (120 mg), магнезий (37 mg), фосфор (33 mg), желязо (2,06 mg), цинк (0,6 mg), протеини (2,7 mg).
Действа добре на нервната система и е ценно лечебно средство срещу депресията.

Добре дошли в моя блог! Всички представени рецепти в блога са приготвени, оформени и заснети от мен, както и всички публикации са обект на авторско право по смисъла на Закона за авторско право и сродните му права. Можете да ги изплозвате с не търговска цел като посочите линк към тях.

Градински кострец, Зохос

лат: Sonchus oleraceus‐ сем. Asteraceae
гръцки: Ζωχός, κουφολάχανο, πικρίθρα.
Растенията от сем. Sonchus наброяват над 70 представители.
В България са разпространени най-много два от тях:
- Градински кострец, който е едногодишен широколистен плевел.
- Млечок (Sonchus arvensis)- многогодишен кореновоиздънков плевел.

сн.1 Червен зохос

сн.2 Светлозелен зохос

Градинският кострецът е известен в Гърция под името „зохос” . Събират главно два вида от това растение- светло зеленият и червеният, като и двата са почти еднакви и се различават единствено по цвета. Растението има сладък вкус и се смята за зеленчукова трева.

Ядлива е листната розетка на младото растение, която след като се свари, се приготвя като салата, (виж сн.1 и сн.2) (може да се прибавят и други ядливи растения).

В Гърция се събира от края на зимата до края на пролетта, преди да изкласи. По-късно, когато загрубее, листата му се втвърдят и той губи вкусовите си качества.
В България пониква основно през втората половина на пролетта и началото на лятото, т.е. се води като късно пролетен широколистен  плевел.

Зохосът се дава на птиците, за да ги предпазва от стомашни заболявания, а старите хора казват, че таралежите го ядат, след като са изяли змия.



Изкласил кострец, който вече не се яде

Според мита Тезей преди да се пребори с Минотавъра поискал да изяде една порция салата от зохос.

Описание:

Едногодишно или двугодишно тревисто растение с кухо, изправено, гладко и слабо разклонено цветоносно стъбло, високо до 1м. Приосновните листа са разположени в розетка. Понякога от същия корен излизат повече от една приосновни листни розетки. Листата са меки, дълбоко пересто нарязани, тъмнозелени или червеникави, отдолу по-светли на цвят, гладки и полустълбообхващащи.

Коренът, листата и стъблото съдържат млечен сок.

    Местообитание:




Цветове напомнят тези на глухарчето

Среща се почти навсякъде: в зеленчукови градини, обработени ниви, песъчливи места, край пътя, в градинските дворове. Счита се за плевел, тъй като се размножава лесно и расте много бързо. Обича да вирее в посеви сред патладжан, пипер, домати, картофи.

Отглежда се в малък мащаб като зеленчукова трева и може да вирее през цялата година, ако почвата е достатъчно влажна.

Лечебни свойства и употреба:

Градинският кострец е богат на калций, желязо и съдържа витамини С, В1, В2 и В3.

Когато се консумира в суров вид, помага при язва на стомаха.

Лапа(компрес) от смачкани на каша нежни връхчета има лечебни свойства против възпаление на очите и ухапване от скорпион.

Добре дошли в моя блог! Всички представени рецепти в блога са приготвени, оформени и заснети от мен, както и всички публикации са обект на авторско право по смисъла на Закона за авторско право и сродните му права. Можете да ги изплозвате с не търговска цел като посочите линк към тях.

Листно цвекло, Сескуло, Сескула

Други наименования: Сескуло, Сескула
лат: Beta vulgaris var. cicla, сем. Лободови (Chenopodiaceae)
гръцки: Σέσκουλο, Σέσκουλα, Βέτα η Σικελική
Други разновидности: Манголд-Beta vulgaris var. flavescens (с червени дръжки), спанаково цвекло.


Листното цвекло е зеленчук, с който се приготвят множество ястия- супи, салати, сармички, яхнии, зелени баници и др.
Използват се листата, които на вкус напомнят спанака и затова много често тези два зеленчука се използват заедно.
Ако нарежем листата на тесни ивици, можем да направим много вкусна и питателна салата към която подхождат чудесно няколко маслинки.
Сармите от листно цвекло са ястие, характерно за кухнята на Цикладските острови и Северната част на Гърция.

В Кипър приготвят яхния от листно цвекло,( което наричат ”лахано”, т.е. зеленчукова трева) с ”мавроматика” (боб "Черно око" около кълна, англ. black-eyed pea), ястие, много подходящо за привържениците на средиземноморската диета.
В цяла Гърция е позната разновидност на тази яхния, която се приготвя със спанак , като се добавя известно количество листно цвекло и други ароматни треви и се нарича „ Спанаки ме мавроматика”.
Разбира се, изключително вкусна е баницата със спанак, листно цвекло и ароматни треви (средиземноморска нузла, бораго (пореч), копър, листа от полски мак).

 Описание:От вида Beta Vulgaris са известни следните вариетети:
листно цвекло, сескуло, сескула - var. cicla
салатно цвекло,пандзар - var. esculenta
захарно цвекло- var. sacharifera
кръмно цвекло- var. crassa
В Гърция освен сескулото и пандзара, вирее и дивото сескуло -Beta maritima, Смята се, че от него са произлезли листно цвекло- var. cicla и салатно цвекло, пандзар - var. esculenta, а в последствие от тяхната кръстоска се появява захарно цвекло- var. Sacharifera.
Сескулото (сескула) е двугодишно растение, което достига 50 cm височина. През първта година образува листна маса, а през втората цветоносно стъбло. Има дълъг удебелен корен подобен на моркова, който е снабден с многобройни мустаци, чрез които се храни растението. Листата са едри, лъскави, тъмнозелени твърди, продълговати, закръглени и леко къдрави.
Цветовете са малки, зелено или червено оцветени и са разположени на групички върху стъблото, което е леко разклонено. Растението се размножава чрез семената.

Местообитание: Отглежда се в Средиземноморските страни и Централна Европа. Смята се, че произхожда от Канарските острови.
Листното цвекло се култивира както спанака, но е по-сухоустохчив, който позволява да се отглежда и през лятото., а дивото сескуло се среща главно в ниви, най-вече в краймоските части на страната. 

Активни съставки и употреба:
Листното цвекло има хранителна стойност подобна на спанака. Съдържа антиоксиданти като витамините К, А, С, Е, метали (калций,магнезий, калий, желязо) и растителни фибри (които помагат за добрата функция на червата). Тъй като е зеленчук, богат на каротиноиди, то запазва здравето на очите. Препоръчва се също в диети при камъни в бъбреците.
Запарката от листа има слабителни свойства, а лапи от стрити листа помагат при рани и отоци.

Добре дошли в моя блог! Всички представени рецепти в блога са приготвени, оформени и заснети от мен, както и всички публикации са обект на авторско право по смисъла на Закона за авторско право и сродните му права. Можете да ги изплозвате с не търговска цел като посочите линк към тях.

Пореч, Бораго (Borago officinalis)

лат: Borago officinalis, сем. Грапаволистни

гръцки: Μποράγκο, βοράγο, мποράντζα, αγγουρίτσα
Среща се още и под наименованията: Бораго, Краставична трева, Медицински/Лечебен пореч, Поточарка. Вълчо цвете, Лопох.

Борагото е оригинална подправка, ценна билка и медоносно растение.
Традиционно се отглежда като зеленчуков вид и подправка, а днес и за фармацевтични цели, заради маслото, наречено „star flower oil” или „borage oil”, което се извлича от семената му.
Ако повярваме на описанията на Диоскорид[1] и Плиний Стари[2], борагото вероятно е било растението, от сока на което е приготвяно вълшебното питие на забравата, непентес, споменато от Омир в „Одисея”. Онзи, който вземел това лекарство с вино, забравял и най-тежката скръб. Плиний го наричал «euphrosium», защото правел човека доволен и щастлив.
Както казва Омир, този сок, даващ забрава за скърбите, бил подарък на хубавата Елена от египетската царица Полидамна, за да забрави мъката си.
Истина е, че от тогава до днес това растение е било употребявано по различни начини.
Bодата, в която било накиснато, лесно утолявала жаждата, а прибавено към виното, прогонвало мрачните мисли и носело радост.
Древните гърци и ромеи ценяли силните лечебни свойства на борагото. За тях то било растение, което гарантира проявата на храброст в сраженията. Затова по време на походи и битки давали на римските войници напитка с бораго.

В Англия листата и цветовете на борагото са били една от съставките на напитката Pimms. Днес по-често се използва ментата вместо бораго.Чарлз Дикенс харесвал много една напитка, приготвена от чери (ликьор от череши), бренди, ябълков сок, захар, лимон и цветчета от бораго.

В Германия борагото е основна съставка на известната салата „Франкфурт” , а в Полша, то се използва като подправка за туршия от краставички . В средиземноморските страни борагото се яде и като зеленчук. В. От изсушените цветчета се прави чай, а в Иран е част от съставките на успокояваща напитка.

В Гърция предимно се прибавя към ястия, които се приготвят със спанак, като супи, яхнии хортопита (баница със зелении), спанакопита (баница със спанак) за да придаде аромат и вкус.



Употребяеми части в кулинарията

Растението дава свежа, вкусна и с богато витаминно съдържание зелена маса рано напролет.
За консумация се използват основно младите листа, които се добавят за аромат към салати, за готвене и като подправка. Съхранява се се отлично в хладилник, увито с навлажнена кърпа.
Старите листа също могат да се използват за храна, но предварително трябва да се протриват, за да омекнат. Застарелите листа са най-подходящи за изсушаване. Така те са отлична подправка за супи и предястия.

Ботаническа характеристика

Поречът или борагото е едногодишно тревисто растение което достига до 70 см височина. Стъблата и листата са тъмнозелени, сочни и покрити с остър мъх, със свеж вкус и аромат на прясна краставица. Цветове са красиви, виолетово-сини, събрани в рехави съцветия и с вкус на мед. Цъфти от пролетта до късно лято. Размножава се чрез семена.

Разпространение
Растението е разпространено почти в цяла Европа, европейската част на Русия и Северна Америка. Отглежда се в градините като подправка , но се среща и като подивяло растение в природата. Развива се добре върху леки, плодородни почви и дори и в саксии. Определя се като студоустойчиво растение, тъй като проявява добра сухоустойчивост и понася ниски температури. Развива се добре и в сенчести места. В България растението се среща много рядко. Култивира се много слабо и се отглежда най-вече за домашни нужди като салатно растение или като декоративно растение заради красотата му.

Лечебни свойства
Използва се широко в народната медицина и има стойност като лечебно растение. Като билка се събират стръковете, цветовете, корените и семената.
Стръковете и цветовете се берат по време на цъфтеж май-август при слънчево и топло време. Сушат се в проветриво помещение, като се осигури колкото се може повече въздушно течение или в сушилня на 50°.
Листата и цветовете имат противовъзпалително, спазмолитично и успокояващо нервната система действие.
Поречът се прилага като пикочогонно и потогонно, слабително, омекчително и противовъзпалително средство при стомашни, бъбречни и ревматични болки.
Името му идва от арабското «abu rache»- баща на потенето.

Други употреби
Борагото е прекрасно медоносно растение. Цветовете отделят достатъчно нектар, който е лесно достъпен за пчелите. От един декар, засаден с бораго се добиват 20-30 кг пчелен мед.
Това необикновено растение е от голямо значение за някои видове биопроизводство. Засадено сред редовете на ягодите, увеличава плодородието и по този начин намалява значително необходимостта от торене.

Съдържание
В последните години борагото е истинско откритие за козметиката - от него се приготвят кремове, които подмладяват кожата и я правят свежа и еластична.
Всички части на растението съдържат слуз, смоли, сапонини, танини, пентоазани, алантоин и др. Семената съдържат етерично масло, богато на гама- линоленова и линеленова киселина
(ненаситени мастни киселини, които не се произвеждат в човешкото тяло, а се набавят единствено чрез храната). Гама- линоленовата киселина се трансформира до жизненоважния простагландин Е1- вещество с противовъзпалителен и имуностимулиращ ефект.
Листата и цветовете имат високо съдържание на витамин С и А, каротин, Р, микроелементите манган, желязо, силиций, калий и голяма гама етерични масла.

Рецепти с бораго

Супа с бораго
225 гр.листа и цветчета бораго, без жилите, измити и подсушени
60 гр. ориз гласе
4 ч.ч. пилешки или зеленчуков бульон ( домашен или на кубче)
3/4 ч .чаши сметана
1 с.л масло
сол и чер пипер

В тенджерата разтопяваме маслото, прибавяме ориза и запържваме 2 минути. Прибавяме бульона и оставяме да ври 15 мин. В последствие прибавяме цветчетата и листата на борагото, като оставяме няколко цветчета настрани за украсата.Оставяме да ври още 10 мин. След това отсраняваме от огъня и когато изстине достатъчно го пасираме. Прецеждаме през сито, а малко преди да сервираме прибавяме сметаната и разбъркваме. Ако консумираме супата студена, тогава изчакваме да изстине напълно, сервираме и украсяваме с цветчетата, които сме запазили.

Майонеза
Оригинална майонеза с бораго се приготвя по следния начин: смилат се или много ситно се накълцват 100-120 г листа от бораго и се смесват с 350-400 г майонеза, разбиват се добре в хаванче или в миксер. Сместа добива приятен зелен цвят. Сервира се като предястие или гарнитура .
Цветовете могат да бъдат използвани за украсяване на изстудени напитки за освежаване.Също така могат да се захаросат и така да се използват за украсяване на тестени десерти, торти и кремове.

[1] Пиданий Диоскорид (ок 40 г – ок 90 г.) - древногръцки лекар и фармацевт
[2] Гай Плиний Секунд (ок. 23 г. – 79 г.) - римски учен и природоизпитател

Добре дошли в моя блог! Всички представени рецепти в блога са приготвени, оформени и заснети от мен, както и всички публикации са обект на авторско право по смисъла на Закона за авторско право и сродните му права. Можете да ги изплозвате с не търговска цел като посочите линк към тях.

Слез (Malva sylvestris L.)

Синоними: Камиляк, молоха, камбулеш, волово око, горски слез
лат: Malva sylvestris L.
сем: Слезови/Malvaceae
гръцки: Μολόχα, Μάλβα, Μαλάχη, Αγριομολόχα

В старите години от цъфналите клонки на слеза правели венци и гривни, за да посрещнат пролетта. В много села на о-в Крит, на 1 май украсяват вратите на къщите с цъфнало клонче от маслина и слез заедно с житен или ечемичен клас.

Растение, познато от древността, използвано като храна и лекарство. В Древна Гърция заедно с останалите зеленчуци и билки отглеждали в градините и слез. Римляните го смятали за деликатес на трапезата. В Египетската кухня се употребява в различни ястия, например приготвят разядка, наречена „Молохия Бесара”, която се прави от сварена и обелена бакла, лук, подправки и листа слез.
В гръцката кухня слезът се използва в прясно състояние. Берат се младите зелени листа и се добавят (1-2 шепи пресни листа) към задушени ястия, яхнии, хортопита (зелена баница). От него се правят и сармички. Французите приготвят картофена яхния с листа от слез.

Семената имат дисковидна форма. Заради вкуса и формата са наричани понякога „сиренца“ или „хлебчета” .Неузрелите семенца са много вкусни за хапване.
Неслучайно слезът, както и черният бъз растат в близост до копривата.Той е едно от старите лечебни средства срещу опарване от коприва. Натъркване с листо от слез бързо успокоява възпаленото място.
Според мястото, на което расте, има разлика в оттенъка на цветчетата. Слез, който расте в плодородна почва има наситено розови цветчета, докато ако вирее в бедна, суха и камениста почва, цветовете имат виолетов, бледорозов или белезникав цвят.

Исторически данни

Хипократ казвал за слеза: „Παύει τας ωδίνας”- Прекратява всякакви болки.
Πознато и ценено растение, използвано като храна и лекарство, споменато за първи път от Хезиод още от 700 г. п.х. Казвали, че подтиска глада и жаждата.

Съществува една историческа личност от древността, което се свързва със слеза. Това лице е мъдрецът критянин Епименид, живял от втората половина на 7-и век до началото на 6-и век преди Христа. За него се казва, че един ден влязъл в една пещера да подремне и спал непрекъснато цели 57 години. По време на съня си пред него се разкрили тайните на произхода на боговете и Вселената. Събудил се просветен и помъдрял, но се намерил в един непознат свят. Той познавал тайната на критските билки. За да утоли жаждата и глада си се прехранвал единствено със „άλιμον” (алимон, прев. „без глад”, екстракт от билкова смес ), благодарение на която не усещал никога глад. Предполага се, че слезът и грудките от бял бърдун (Asphodelus albus) са съставни чсти на тази смес. Факт е, че негови съвременици казват, че не са го видели никога да се храни.Тази смес била и тайната на неговото дълголетие. Той живял според различни древни историци 154 години, а според критските предания 299 години.Така слезът станал билка на тайните и от тогава се използвал в различни тайни ритуали.
Питагор и Платон почитали Епименид. Те смятали слеза за свещена билка.

Хипократ лекувал отоци и възпаления като поставял лапа от вино и слез. Препоръчвал запарката като лек срещу различни гинекологични проблеми. Правел от слез вагинални свещички, които използвал за улесняване на раждането и облекчаване на болката.
Цицерон и Оратий споменават за омекчителното му действие.
Плиний казвал, че който изпива всекидневно на половин чашка пресен сок от слез придобива имунитет срещу всякаква болест.
Византийските хроникьори ни информират, че в онези години приготвяли подсилваща (питателна) каша от слез и други билки.
Карл Велики, който ценял билките, бил наредил да засеят слез във всички императорски градини.
През 16-ти век смятали, че растението може да излекува почти всяка болест поради леко слабителното действие, което спомага за пречистване на тялото.

Описание Едногодишно до многогодишно тревисто растение с дълги, мъхести, изправени, възходящи или лежащи, разклонени стъбла с височина 30—150 см. Листата са последователни с дълги дръжки, сърцевидни, с кръгло назъбени дялове, покрити с власинки. Цветовете са розови или розово-виолетови с надлъжни ленти, прикрепени с къси дръжки, разположени в пазвите на листата. Чашката е петделна. Цъфти от май до септември.

                                Растенията от сем. Слезови/Malvaceae са разделени в 9 рода и наброяват над 30 вида.
Популярни видове от рода Malva са: Malva vulgaris, Malva neglecta, Malva sylvestris L. Лечебната ружа- Althaea officinalis е също от сем.Слезови, но принадлежи в рода Althaea.

Разпространение

Расте по тревисти места, край пътища и огради, буренясалите места и градини из цялата страна. Вирее добре върху песъчлива или глинеста пръст в сянка или полусянка.

Използваема част Събират се цветовете, листата и дръжките, като се берат по време на цъфтежа и се сушат в проветриво помещение на сянка.

Активни съставки и свойства
Слизестите вещества, съдържащи се в цялото растение, притежават силно лечебно действие.
Билката съдържа още дъбилни вещества, антоцианови гликозиди, танини, витамин С, провитамин А, минерални вещества и др.Приложение
Билка с противовъзпалително, омекчаващо, отхрачващо, слабително, спазмолитично и седативно действие. Използва се при възпалителни заболявания на дихателните пътища, храносмилателната и отделителната система.
Под формата на запарка и отвара при кашлица, ларингит, силна пресипналост, възпаление на сливиците, действа омекчаващо на лигавиците и облекчава отхрачването.
2-3 чаши чай на ден в комбинация с топли лапи от листа и цветове наложени вечер върху гърдите имат отличен ефект при задух и белодробна емфузия.
Чаят е подходящ за лечение на възпаление чревната лигавица, гастрит и язвената болест. Слузните вещества, които съдържа билката предизвикват обилно отделяне на слуз от стомашните жлези и по този начин предпазват лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника от дразнещото действие на храната и на солната киселина.
Действа омекчаващо и при възпаление бъбречните легенчета и пикочния мехур, като потиска възпалителните процеси и облекчава уринирането.
Външно билката се прилага при мазоли на краката,бани и лапи- при отоци на краката и ръцете от умора, изгаряния, циреи, акне, сърбежи и др.

Добре дошли в моя блог! Всички представени рецепти в блога са приготвени, оформени и заснети от мен, както и всички публикации са обект на авторско право по смисъла на Закона за авторско право и сродните му права. Можете да ги изплозвате с не търговска цел като посочите линк към тях.

Щир (Amaranthus blitum)

Други наименования: Амарант, Куча лобода

Лат: Amaranthus blitum var. silvestre, сем. Amaranthaceae

Гръцки: Βλίτο

Много популярно растение в Гърция, евтин листен зеленчук, който се отглежда в почти всяка градина и се намира лесно на зеленчуковия пазар. Роднина на срещащите се в България различни видове щир, които растат най-вече като плевели.

Сее се предимно сорта Amaranthus blitum var. silvestre, който дава богата и нежна листна маса. Берат се крехките растения и нежните върхове на развитите растения от началото на лятото до края на есента.

Предварително сварен и приготвен като салата, овкусен със зехтин и оцет, придружен с порция сирене „фета”, поръсено с малко зехтин и риган и топъл хрупкав хляб и скордаля, представлява много вкусно и икономично меню, което присъства на селската маса от незапомнени времена.

Салатата от щир е характерен елемент в гръцката кухня. Консумира се най-вече през горещите летни месеци и съпровожда идеално порция пържена риба или калмари. Всеки, който е вкусил, е останал впечатлен от идентичния вкус.

Разбира се, съществуват още много стари почти забравени ястия с оригинален вкус, предимно постни, характерни за различни райони в Гърция и най-вече о-в Крит, които се „преоткриват”кулинарно в последните години и се оценяват високо от привържениците на здравословното хранене.

Характерно при тях е съчетанието на щир с различни градински зеленчуци (зелени върхове от тиква и млади тиквички с цвета, зелен боб, картофи, лук, домати, млади връхчета куче грозде) и сирене „фета”, рецептите, на които ще покажа тук, например:

• щир яхния
• задушен щир в зехтин с фета
• яхния от задушени зеленчуци и щир в зехтин, гарнирана с лимон
• салата от варен щир
• салата от варени зеленчуци и щир, гарнирана с лимон и зехтин
• баница с щир, фета и ароматни подправки

В ястията на критската кухня много често щирът се съчетава с няколко млади стρъка куче грозде, което има горчивичък вкус и с това допълва пикантно комбинацията с щир.

В суров вид кучето грозде не се консумира, тъй като е отровно растение. Соланинът, който е отровен, се съдържа в зелената маса, както и при картофите, патладжана и доматите, които принадлежат в същото семейство- Solanaceae. Когато обаче листата претърпят топлинна обработка, както става в процеса на готвенето, соланинът се разпада и растението става безвредно за човека.

Описание, история и употреба

Ядливо едногодишно растение с височина 80-150 cm. Обича водата и плодородната почва, богата на азот. Не издържа на ниски температури. В България щирът е известен като досаден плевел, който всеки градинар се опитва да отстрани. Размножава се лесно в обработваеми ниви и зеленчукови градини и задушава културите. Много често се среща да расте в компанията на кучето грозде и татула.

Не всички видове растенията от сем. Amaranthaceae се смятат за плевели. Щирът има много разновидности, някои от които се отглеждат и като декоративни растения, заради красивите им цветове.

В различни части на света се култивира за различни цели: като листен зеленчук заради богата листна маса и сочните стъбла, силаж на животните, зърнена култура (A. Cruentus).

Като цяло всички видове щир, които развиват едра листна маса, са годни за консумация. Обилното напояване, плодоводната почва и слънцето са идеални условия за растението и може да достигне до човешки бой.

Обикновеният щир (Amaranthus retroflexus), който е много разпространен в България, също може да се използва за готвене, докато не е образувал семена . Разликата с неговите култивирани събратя Amaranthus blitum var. Silvestre и Amaranthus viridis, отглеждани в Гърция и наричани „влито” е, че дават нежна и едра зелена или червена листна маса, гарантирано многократно бране, тъй като прави късно семена.

Амарантът (щира) е познат като зърнена култура още от времето на ацтеките, които го наричали свещена храна. В течение на 8000 години е бил сред основните източници на зърнена култура, наред с боба и царевицата е бил наричан „пшеницата на ацтеките” и „хляб на инките”. Когато конквистадорите превзели Мексико, те тотално унищожили посевите с амарант и с постепенното навлизане на европейските култури в Южна Америка бил забравен като култура. По-късно се разпространява и в Европа и Северна Америка. В наши дни по-широко се отглежда в Мексико, Перу, САЩ, Непал, Индия.

Използва се много в азиатската кухня. Употребява се като добавка в супи, плънки за зеленчуци, гарнитура за месо.

Зърната се употребяват за гарнитура, както ориза, сварени във вода имат вид на дребен хайвер. Използват се и за направата на пуканки.

Брашното се използва за приготвянето на тестени изделия, бисквити, сладкиши, палачинки и дребни сладки и др.

Хранителна стойност

Зелената част на растението съдържа микроелементи като: калций, калий, магнезий, натрий, фосфор, селен и желязо. Малки количества витамин А, протеин (2g /100g), фибри (2,93g/100g). Високо съдържание на вода (92,1g /100g). Нискокалорично съдържание (29 Kcal/100g).

Семената на зърнения сорт щир имат висока хранителна стойност и дори превъзхождат истинските зърнени култури с високото съдържание на суров протеин 12,5%-17,5% и лизин.Съдържат още мастни киселини 6-10%, ¾ , от които са ненаситени, пектин, фибри, желязо и калции и други микроелементи. Не съдържат глутен, което го прави подходяща храна за хората с непоносимост към глутена. Брашното има широко приложение и се използва в смеси за безглутеинови брашна.

Добре дошли в моя блог! Всички представени рецепти в блога са приготвени, оформени и заснети от мен, както и всички публикации са обект на авторско право по смисъла на Закона за авторско право и сродните му права. Можете да ги изплозвате с не търговска цел като посочите линк към тях.

Тученица (Portulaca oleracea)

Тученица, тлъстика
лат: Portulaca oleracea L.
гръцки: Γλιστρίδα, Αντράκλα, Πορτουλάκη, Τρέβλα, Χοιροβότανο

Приложение в кухнята Тученицата заема почетно място в гръцката кухня. Тя има леко кисел вкус и се използва за салати предимно в суров вид  
Някои идеи за приготвяне на вкусни разхладителни летни салати, на които тученицата придава особена свежест са:  

• Салата с краставица зехтин и оцет.   
• Салата от тученица.   
• Селска салата с домат, краставица и фета.  

Може да се комбинира заедно с други зеленчуци в салати или успешно да замести марулята като зеленчук. Едно свежо предложение е да прибавите тученица към различни леки летни сандвичи, като заместите марулята.
Тученицата се съчетава чудесно с чесън, рукола, босилек и кардамон които улесняват храносмилането й.

Освен като салата тученицата се приготвя и по много други различни начини.
Ето и един много известен е един вариант на цацики, разпространен в Истанбул: с тученица, чесън и изстудено кисело мляко, който се сервира в купичка.
В Пелион (Πήλιο), където тя се нарича тревла (τρέβλα) се вари и приготвя на салата която заедно с чеснов сос (σκορδαλιά) придружава основното ястие.
Тученицата е вкусна и приготвена като яхния. От нея се правят супи, а също така и баници.
Описание
Едногодишно растение, което достига до 20 cm. височина. Стъблата са ниски, голи, месести, полегнали, разпространяват се настрани и достигат 10 -50 cm дължина. Листата са тъмнозелени, сочни, месести, дебели, закръглени конични в основата. Цветчетата са жълти и копринено гладки.Появява се късно напролет. Цъфти през юни и юли. Берат се нежните клончета от началото на лятото до есента.

Тя е познат зеленчук, който расте в изобилие без специални грижи. Размножава се много лесно и затова се смята за бурен. Среща се почти навсякъде- в зеленчукови градини, в обработени и необработени места.
Предпочита да вирее в обработените ниви и най- вече в поливните зеленчукови градини. Обича слънцето, водата и простора.
Един вид тученица се отглежда като декоративно растение Portulaca grandiflora, което цъфти през цялото лято.

Хранителна стойност
В 1 порция (100 г) пресни листа тученица се съдържат: • 300-400 mg омега-3 • 12 mg алфа-токоферол • 27 mg С (аскорбинова киселина) • 2 mg А (бета-каротин) • 15 mg глутаминова киселина
 
Активни съставки и лечебни свойства
Глутаминовата киселина действа като антиоксидант и предпазва клетките от канцерогенеза като действат пряко или косвено за поддържане на функционалните нива на други антиоксиданти (витамин Е, С, А), чрез нейната роля в синтеза на ДНК и усилвайки полoжителния отговор на имунната система.
Мелатонинът, съдържащ се в тученицата и други растения, действа пряко срещу свободните радикали и косвено като антиоксидант. Ограничава първоначалното развитие на канцерогена чрез намаляване на оксидантните увреждания на ДНК. Ограничава растежа на образувалите се тумори, като предотвратява увеличаването на растежните фактори в туморните клетки. Такива фактор са наситените мастни киселини.
Действието на мелатонина и фитомелатонина (които са установени в тученицата) срещу рака се оказват мощно потенциално средство за ограничаване на растежа на образувалите се тумори. В тученица се съдържат 19 000 пикограма мелатонин на грам, докато всички други зеленчуци, които ядем не са толкова богати на този антиоксидант.
Освен това тученицата е богата на витамини А, В и Е, калций, магнезий, калий, желязо, цинк, минерали, алкалоиди, флавоноиди, кумарин, сапонин, оксална киселина.
Според научни изследвания, проведени в САЩ, тученицата предпазва кръвоносните съдове от склероза и намалява опасността от инфаркт.
Тя регулира кръвната захар и е особенно полезна за диабетиците.
Смята се за билка, която помага за пречистването на кръвта, намалява кръвното налягане и притежава диуретични свойства. В Индия се използва като лек за заздравяване на рани.
Диоскорид я включва сред офталмологичните лекарства, но я препоръчва и като заздравяващ лек за рани, при киселини в стомаха, хемороиди и др.
Галинос я препоръчвал за лечение на венците и зъбите. Тя е едно от първите билки за лечение на скорбут. Хипократ я считал за лекарство при гинекологични проблеми, особено при кръвотечение на матката.
В някои страни от Средния Изток, за да утолят жаждата си, поставят няколко листенца тученица под езика.
Приета по този начин, тя има свойството да утолява жаждата и дори да спре главоболие предизвикано от жаждата в горещините.

Добре дошли в моя блог! Всички представени рецепти в блога са приготвени, оформени и заснети от мен, както и всички публикации са обект на авторско право по смисъла на Закона за авторско право и сродните му права. Можете да ги изплозвате с не търговска цел като посочите линк към тях.