Сватосване или (Κολοκυθομαγείρεμα)

Днес ще ви представя една старинна гозба, която много гърци свърват с прекрасни спомени от детските години в родното огнище и весели дни прекарани на гости на село, при скъпи роднини. Това ястия е познато в Лакония и Месиния, Южна Гърция. Готви се и в други части на страната, но най-вече от домакини, родени по тези краища.

Яхния с върхове от тиква, щир, тиквички, зелен боб, картофи и пресни ароматни подправки. В Лакония, Мани, тази гозба е известна като „Συμπεθεριό” (симпеферио, в превод сватосване), а в Месиния се нарича „Κολοκυθομαγείρεμα„ (колокитомагирема, в превод яхния с тиквички).
Навярно старите домакини са я нарекли „Сватосване”, тъй като в тази гозба се съчетават прекрасно разнообразни зеленчуци от селската градина.

Това скромно ароматно ястие, пълно със здраве и витамини е стъкмено с вкус и фантазия от изобретателните домакини в трудните времена на недоимък, когато не са съществували супер-маркети и зеленчикови пазари. Тогава те са влагали са цялата си фантазия и мерак, за да нахранят семействата си с вкусна и питателна храна и да дадат на децата си всичко, от което се нуждае детският организъм.

В днешните дни не на всички хора в Гърция познават тази гозба, но тези, които я знаят и чуят името й се връщат за миг с години назад и спомнят с носталгия аромати от детските години и задушевни моменти от семейната традиция.

Ще кажете, че откъде да взема върхове от тиква или щир, като не се продават? За живеещите в провинцията не е проблем, ще си наберат от градината, останалите могат да помолят някой зеленчукопроизводител да им достави или да ги заменят със спанак от близкия зеленчуков пазар.

ПРОДУКТИ
0,5 кг почистени върхове от тиква и нежни листа (растението)
250 гр. щир
250 гр. зелен боб
1 шепа зърна от зелен боб
2-3 малки тиквички
2 средни картофа
3 зрели домата, настъргани
По една шепа джоджан, магданоз и копър
1 глава зрял лук и няколко пера пресен (ако имате)
маслиново масло
сол, чер пипер,
сок от два лимона за застойка
2-3 резена сирене фета, по желание

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ
Почистваме върховете от тиква като обелваме ликото (влакната), премахваме мустаците и загрубелите листа. Когато прекършим клончето не трябва да се отделят влакна. Важно е да се махнат мустаците, защото не увират при готвенето. За да сте сигурни, че няма да ви останат влакна използвайте нежните върхове с дължина не повече от една педя от върха. Щателното почистване е отегчително, но гарантира успеха на ястието.

В широка тенджера сгорещяваме 1 чаена чаша маслиново масло и запържваме едронарязаните тиквички и картофи докато променят цвета си, а след това ги изваждаме настрана.
След това задушаваме върховете от тиква и щира заедно с лука, като посоляваме на вкус.
Когато спадне обемът им добавяме зеления боб, бобените зърна и последователно на етапи, останалите зеленчуци (тиквички, картофи), нарязаните пресни подправки ,като разбъркваме от време на време докато се задушат.
Накрая прибавяме настърганите домати, чер пипер и една чаена чаша вода, похлупваме и оставяме да ври на слаб огън, докато омекнат зеленчиците и се изпари водата.
В последните 5-6 минути преди да свалим тенджерата от огъня заливаме ястието с лимоновия сок.

Някои домакини обичат към края на горвенето да прибавят няколко дебели резена сирене фета, които от високата температура се размекват и се „сватосват” с ароматната гозба.

Върхове от тиква

Почистване от влакната

Щир

Зелен боб "Черно око"

Зелен боб "ΑΜΠΕΛΟΦΑΣΟΥΛΑ" или още "ΠΗΧΙΑΡΙΚΑ"(пихиарика, в превод на вършина)

Добре дошли в моя блог! Всички представени рецепти в блога са приготвени, оформени и заснети от мен, както и всички публикации са обект на авторско право по смисъла на Закона за авторско право и сродните му права. Можете да ги изплозвате с не търговска цел като посочите линк към тях.

Цацики (Τζατζίκι)

Цацики е типично предястие от гръцката национална кухня. Има турски произход и името му произлиза от турското "cacık", апетитка, която се прави от почти същите продикти, но има по-рядка консистенция. Сервира се като апетитка или предястие и се съчетава идеално с порция пържени тиквички и картофи.

Главната съставка е киселото мляко, към което се прибавят настъргана краставица, скилидки чесън, маслиново масло и оцет, за да се придобие леко пикантен кисел вкус.
Обикновено се използва гъсто кисело мляко „σακούλας” (сакулас , в превод торба), което обикновено е насипно и има малко по- кисел вкус в сравнение с „γιαούρτι στραγγιστό” (яурти страгисто, в превод изцедено кисело мляко), което се продава в опаковки.
Трябва да отбележа, че най-автентично цацики е това, което се прави с изцедено овче или козе мляко.

ПРОДУКТИ

0,5 кг. гъсто кисело мляко (или изцедено)
1 голяма краставица
3 скилидки чесън
4 супени лъжици маслиново масло
3-4 супени лъжици винен оцет
1 равна чаена лъжичка сол
2-3 маслини „Каламата” и 1 листенце копър за украса

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ
Настъргваме краставицата с ренде на едро, посоляваме с половината от солта и изстискваме от сока силно с ръка. Настъргваме чесъна с ренде или го счукваме заедно с малко сол в хаванче. В дълбока чиния размесваме киселото мляко с краставицата, чесъна, солта, зехтина и оцета. При сервирането украсяваме с 2-3 маслинки „Каламата” и поръсваме с малко зехтин

Съвет: Много е важно да се изстиска добре настърганата краставица преди да се смеси с киселото мляко, ако искаме да получим гъсто цацики, в противен случай сместа става рядка.

  Да ви е сладко!

Добре дошли в моя блог! Всички представени рецепти в блога са приготвени, оформени и заснети от мен, както и всички публикации са обект на авторско право по смисъла на Закона за авторско право и сродните му права. Можете да ги изплозвате с не търговска цел като посочите линк към тях.

Мераклийски кюфтета от тиквички

Тиквичките са сред любимите ми летни зеленчуци. Днес бих искала да споделя с вас една любима рецепта за кюфтета от тиквички, която се харесва много в нашето семейство и на всеки, който ги е вкусвал. Съществуват много рецепти за кюфтета от тиквички, но моята се различава по това, че тези кюфтета са леко пикантни, хрупкави отвън и пухкави отвътре.

Моите мераклийски кюфтета от тиквички със сирене фета и пресни ароматни подправки са превъзходно мезе за узо или бира и се сервират в къщи обезателно с млечна салата цацики.

ПРОДУКТИ
6 тиквички (около 1.200кг),
2 яйца,
200 гр. сирене фета,
½ кафяна лъжичка чер пипер,
½ кафяна лъжичка сол,
2 скилидки чесън, настъргани,
1 глава зрял лук (настърган на ренде),
1 връзка зелен лук,
1 шепа ситно нарязан копър,
1 шепа ситно нарязан магданоз,
1 шепа ситно нарязан джоджан,
6 суп. лъжици галета или стрит сухар,
3 суп. лъжици брашно,
1 чаена лъжичка бакпулвер,

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ

• Настъргваме тиквичките с ренде на ситно. 
• Посоляваме и замесваме енергично с ръка в дълбок съд. 
• След малко започва да се отделя вода от тиквичките. 
• Загребваме шепа по шепа от настърганите тиквички като изстискваме с пълна сила водата от тях.
• Към тиквичките добавяме яйцата, скилидките чесън, сиренето, нарязаните на дребно подправки, зелен и зрял лук , бакпулвер, чер пипер, галетета и брашното. 
• Размесваме съставките, за да получим смес, подобна на кайма. 
• Ако е нужно се добавя допълнително галета за да се стегне сместа. 
• Оформяме кюфтенца, които пържим до златисто в сгорещена мазнина. 

Тайната е да се пържат непосредствено след замесването и понеже пускат бързо вода, да се добави  междувременно още малко галета, за да имат винаги твърдост на кайма за кюфтета.
Успех и добър апетит!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
20/01/2014г. Бележки:
След като многократно правя кюфтенцата искам да отбележа, че стават по-сполучливи когато настържем лука на ренде. Така настърганият лук изстискваме с ръка, за да се отдели водата, която съдържа. Ще се изненадате колко голямо воднно съдържание има лука! След това го прибавяме към останалите продукти, за да замесим заедно. По този начин сместа ни става много по-стегната и не се налага да добавяме толкова галета.

20/06/2014
Открих, също, че.... сместа става много по-вкусна, когато задуша предварително лука в 2 с.л. олио на слаб огън докато омекне, добавя настърганите тиквички и задушавам всичко заедно на слаб огън, покрити с капак за 15-20 мин, като ги разбърквам от време на време. След това изчаквам да изстине, прибавям яйцата, подправките, галета и замесвам сместа на кюфтета. (Можете да добавите само едно яйце, в случай, че сместа е рядка).

Подобни рецепти:

 Цацики












Успех!

Добре дошли в моя блог! Всички представени рецепти в блога са приготвени, оформени и заснети от мен, както и всички публикации са обект на авторско право по смисъла на Закона за авторско право и сродните му права. Можете да ги изплозвате с не търговска цел като посочите линк към тях.

На плаж в райския залив Войдокиля, Месиния

Посветена на новата си страст – да откривам и споделям с Вас заобикалящата ме красота, продължавам с пътеписите. Живописният залив Войдокиля, с най-известния плаж в цяла Месиния, е сред най- впечатляващите в Средиземноморието. Той е едно от малкото останали райски кътчета успяло да запази естествената си красота и девственост, дар от Гея. Заливът е характеризиран като „място с изключителна природна красота”.

Намира се на  58 км от Каламата в посока към Пилос. За да стигнете до там, идвайки от Каламата, на разклона за Пилос завивате надясно в посока към Ялова. Минавате през селището  и прдължавате в посока за разклона към Кипарисия. Завивате наляво към комплекса „Коста Наварино” и веднага пак наляво като следвате табелата Βοϊδοκοιλιά / Voidokilia  в посока към село Петрохори (Πετροχώρι ). Малко преди началото на селото завивате пак наляво и след като изминете около 1 км по тесен път, на места неасфалтиран, стигате до пясъчният плаж в залива Войдокиля. 

Пред вас се открива прекрасн залив с форма на подкова (Ω), заобиколен от широка пясъчна ивица с фин златист пясък и прозрачни синьо-зелени, топли и плитки води. Плажът е лишен от съвременни удобства като чадъри, шезлонги и други, но това ни най-малко не пречи да се насладите на естествената му красота. Две огромни скали на входа на залива преграждат наплива на вълните към вътрешността, а пясъчната ивица е едно от любимите места на костенурките „Карета Карета” да снесат яйцата си.

Дюните отделят по естествен начин залива от водния резерват „Дивари”. Той е известн още и като „Лагуната на Ялова” (Gialova lagoon) и е един от най-красивите водни резервати в Гърция, защитен от програмата „Натура”. Резерватът е откъснат от морето посредством пясъчните дюни на Войдокиля. Самата лагуна представлява плитко солено заблатено езеро, в което намират убежище много видове птици  и редки екземпяри защитени от закона. Тя е единственото място, в което може да се срещне един заплашен от изчезване вид: африканският хамелеон (Chamaleo chamaleo).

Над плажа, вляво, върху скалата се извисяват останките от крепостта Палионаварино или Палеокастро (в превод Старото Наварино). На тази скала, известна като нос Корифасио (Κορυφασίου) е бил построен Акрополът на древния град Пилос и храмът на корифасиевата Атина, покровителка на града. Малко по-долу се различава пещерата на цар Нестор (Несторовата пещера). Митологията казва, че младият бог Хермес скрива в тази пещера стадото овце, откраднато от бог Аполон.
Твърди се, че пещерата е била обитаема от Новокаменната епоха, а от археологическите находки може да се съди за високата степен на културна активност, именно тези находки доказват, че заливът е бил населен от 2000 пр. Хр.

За любителите на природата съществува пътечка за изкачване до Несторовата пещерата, а след това могат да поемат към крепостта, където гледката е магическа .
Вдясно на залива, в посока Север се намира археологическото находище с гробницата, в която се смята, че е погребан Фрасимед, син на цар Нестор, а самият палат на царя се намира на 8 км в посока към градчето Хора.

Заливът Войдокиля е предполагаемо микенско пристанище и получава името си благодарение на приликата си с волски корем. Наименованието остава непроменено за хилядолетия и се споменава като Вуфрада (Βουφράδα) дори от Омир. Вероятно в този залив някога е акостирал кораба си Телемах, син на Одисей, когато идва в Пилос на посещение при цар Нестор , участвал в Троянската война, за да търси информация за баща си.

Скъпи приятели, много от вас питат как могат от България да стигнат до Войдокиля. Постарах се на много места в текста да поставя връзки към Гугъл картата, Википедия, за да узнаете повече за всеки един от митичните герои, за които разказвам, както и съм включила връзка към един гръцки сайт, в който има много снимки от археологическото находище на палата на цар Нестор.

Добре дошли в моя блог! Всички представени рецепти в блога са приготвени, оформени и заснети от мен, както и всички публикации са обект на авторско право по смисъла на Закона за авторско право и сродните му права. Можете да ги изплозвате с не търговска цел като посочите линк към тях.

Кой казва, че раят е далеч?

Напоследък все по-често ни заливат с реклами за „райски кътчета, където човек може да се почувства в храмония с природата”, които всъщност се оказват бетонни комплекси, изградени на някога чисти и красиви места, предлагащи ни всичко друго друго, но не и жив контакт с природата. И тъкмо, когато си мислех, че такива девствени и приказни кътчета не са останали по нашите географски ширини, Гея ми направи още един подарък. Оказа се, че само на на 32 км от града, в който живея (Каламата, Южна Гърция), в прегръдката на прекрасен каньон, потопен в  зеленина, се намира  местността Полилимнио (в превод Много езерово). 

Полилимнио, Месиния / Πολυλίμνιο, Μεσσηνία

Местността е наречена така заради намиращи се в близост многобройни езерца и водопади.  За да достигнете до Полилимнио,  трябва да следвате пътя в посока от Каламата към Пилос и когато стигнете в село Казарма, да завиете наляво като преминете през село Харавги  следвайки многобройните табели,  упътващи към Полилимнио и водопадите. Намира се на 2 километра  от края на село Харавги, като се преминава по неасфалтиран, но  лесно проходим с лека кола път.

Полилимнио, Месиния / Πολυλίμνιο, Μεσσηνία

Съществува удобен паркинг, след който поемате пеш надолу по склона като непременно трябва да сте снабдени с удобни за вървене обувки. По краткия път ще срещнете една беседка,

Полилимнио, Месиния / Πολυλίμνιο, Μεσσηνία

малко по-долу една изворна чешма

Полилимнио, Месиния / Πολυλίμνιο, Μεσσηνία

и след това първото езерце, предвестник на увлекателния и наситен с прекрасни гледки маршрут.

Полилимнио, Месиния / Πολυλίμνιο, Μεσσηνία

В продължение на дълги години прекрасното кътче, покрито с гъста растителност и заобиколено от маслинови гори и лозя, е било скрито от хорските очи. Едва наскоро придобива известност и с течение на времето е все повече посещавано от любители на природата и предимно чуждастранни туристи.

Маршрутът с обща дължина около 500 метра е със средна трудност като се преминава по тясна и стръмна пътечка и няколко дървени моста край многобройни езерца, лъкатушещи ручеи и водопади.

Природата е невероятно красива и е трудно да се опише удоволствието от прекия допир с нея. В този зелен оазис цари божествена тишина. Птичките се обаждат мелодично и водата се спуска пъргаво по многобройните склонове. Последователно се разбулват чудни картини, менящи се като насън, оставящи незабравими спомени.

Полилимнио, Месиния / Πολυλίμνιο, Μεσσηνία

Последователно преминавате край езерцата ” Ту италу”( На италианеца),

Езерото на италианеца в Полилимнио, Месиния / Πολυλίμνιο, Μεσσηνία

а след това край многобройни лъкатъшещи рекички и езерца без имена

докато стигнете до езерцето „Кадула” (Сърчицето)

Езерцето "Кадула"(Сърчице)

и неусетно  достигате в крайната точка на маршрута, най-голямото кристално синьо езеро, наречено „Кадис” (Сърце).

Гледката е божествена. Водопадът на Кадис стои гордо между големите и остри скали на каньона, а прохладните води падат звънко в езерцето от 25-метрова височина. Тук -таме плахо се показва някое гущерче, а в езерцето весело подскачат малки рибки. Туристите въодушевени щракат с апаратчета и бързат да се изкъпят в примамливото езеро.

Водата е жива, като тази от приказките  и при първоначален допир  е ледена, но бързо се свиква. Кристалните води проникват до всяка  жизнена клетка.  Кожата се стяга, започва да пари и моментално  зарежда човека с енергия.  След няколко минути престой искате да се разтопите и  да останете завинаги в езерото.

Водопадът предлага уникални изживявания на този, който се престраши да го доближи. Най-незаменимото натуралното „Spa” е да застанете точно под него и да оставете затоплената вода да пада върху раменете ви. Можете да се плъзнете между капките в утробата на водопада. Усещането е невероятно. Кухината е покрита с гъста къдрава тревичка, а от  цепнатините  надничат предпазливо рачета. 

До водопада има провесена въжена стълба. По-смелите не могат да устоят и се гмуркат отвисоко в прохладните води.

На излизане от водата кожата ви отново пари за няколко минути. Не усещате студ и кипите от енергия, а сетивата ви са изострени дакрай.  

Разделяте се с вълшебното езеро с обещанието, че при първа възможност, ще се върнете пак при него. А дотогава ще помните и чувствате в себе си спокойствието на приветливите му води.  

Прочетете 2 част

Добре дошли в моя блог! Всички представени рецепти в блога са приготвени, оформени и заснети от мен, както и всички публикации са обект на авторско право по смисъла на Закона за авторско право и сродните му права. Можете да ги изплозвате с не търговска цел като посочите линк към тях.

Кентавърът Хирон

Хирон и ученикът му Ахилей

Митичният Хирон, живял някога в горите на Пелион сред многобройни растения и билки се смята за най-вещия учител по билколечение.

Роден получовек, полукон, той е най-известният сред кентаврите. Син на Кронос и океанидата Филира, той бил надарен от баща си с безсмъртие. За разлика от остраналите кентаври, които били диви, необуздани, движели се на стада и притежавали цялата грубост и първичност на инстинкта, Хирон се отличавал със своята доброта и мъдърост, бил изключителен лекар, сръчен хирург, умел ловец и велик учител на легендарни герои.

Според древногръцкият мит Кронос се влюбил страстно и безпределно в красивата oкеанида Филира. Тя, страхувайки се от яростта на жена му Реа, се опитала да го отблъсне, но всемогъщият бог я ухажвал настойчиво. Филира не устояла и в часа, когато двойката безгрижно се наслаждавала на любовта си, Реа ги заловила.
Кронос, за да излъже и заблуди разярената Реа се превърнал в кон, а Филира, подгонена от ревнивата Реа се скрила в планините в Пелион (Πήλιο) в югоизточната част на Тесалия.Там, в една пещера,тя родила Хирон-плода на тяхната любов, получовек-полукон. Изпаднала в ужас от неговия вид и веднага след раждането го отхвърлила.

Аполон

Хирон бил отгледан от Аполон, бог на слънцето, лечението, пророчеството, музиката, поезията и лова, който му предал богатите си познания за природата, астрологията, музиката и математиката и го научил да бъде велик лечител, учител и мъдър съветник. Хирон владеел ловното изкуство и бил изкусен стрелец. Познавал силата на билките и ги използвал, за да лекува болните и ранените. Живеел в една пещера в горите на Пелион заедно с майка си, която по-късно разкаяна се завърнала при него. Скоро славата за неговата мъдрост, знания и добродетели се разнесли из цялата стана. При него идвали да се учат младежи, които били изпращани от боговете или ги водели бивши ученици, но винаги с божествена намеса. Те се радвали на знанията, богатството на сърцето и духа му. Сред учениците му били Асклепий-богът на медицината, Язон, Ахил, Тезей, Херкулес, братята Диоскури и Актий.

Оженил се за красивата нимфа Харикло и създал с нея една дъщеря, Окироя.Тя била надарена със силна пророческа дарба. Понеже разкривала твърде много бъдещето, Зевс я наказал и я превърнал в кобила.

Асклепий

Асклепий (Ескулап), почитан като бог на медицината и смятан за нейн основател , син на бог Аполон и нимфата Коронида, която според някои била дъщеря на Арсеной, царя на Месиния, бил отгледан от кентавъра.
Под ръководството на Хирон научил как да употребява билките и изкуството да лекува, както в последствие и неговите синове- Махон и Подалирий. Станал такъв изкусен лекар, че надминал дори самия си учител Хирон. Асклепий не само церял всички болести, но възвръщал даже и умрели към живот. С това той разсърдил владетеля на царството на умрелите Хадес, тъй като нарушил закона и реда, установени от Зевс на Земята. Разгневеният Зевс хвърлил своята светкавица и сразил Асклепий.

Язон, сина на Езон също бил ученик и повереник на Хирон до дванадесетата си година. Когато Езон бил свален от трона от природения си брат Пелий, страхувайки се за живота на новороденото си дете Язон, разпространил, че е умрял скоро след раждането и тайно го пренесъл в пещерата при Хирон в Пелион. Там Язон бил отгледан от Филира и Харикло и бил възпитан от Хирон, който го научил да владее военно изкуство. Станал отличен, безстрашен и смел боец и до двадесетата си година Язон живял при Хирон.

Актий се преобразява в елен и го разкъсват кучетата му

Актий научил от мъдрия си учител изкуството да ловува. Станал отличен ловец и прекарвал с дни в горите. Съдбата обаче дала трагичен край на неговия живот. Един ден Актий както ловувал в зелените гори на Пелион, видял случайно прекрасната богиня Артемида да се къпе гола в компания на нимфите. Нейната красота толкова заслепила младежа, че той останал възсторжен и не помръднал от мястото си. Когато девствената богиня го забелязала, тя се ядосала страшно много и го проклела жестоко. Той се превърнал в елен и бил разкъсан от собствените си кучета. После, те безспирно лаещи, се върнали в пещерата при Хирон, търсейки напразно господаря си.Опечелен от нелепата смърт, Хирон направил кукла-подобие на Актий и чак тогава кучетата се успокоили и престанали да лаят.

Хирон и малкият Ахилей

В поемата си Хезиод разказва, как Хирон отгледал митичния герой Ахил, син на Пелей и богинята Тетида. Хирон и Пелей били стари приятели. Хирон бил този, който посъветвал Пелей, как да спечели любовта на гордата Тетида. На тяхната сватба, той му подарил чудотворно си копие, което можело да излекува раните, които причинява. Тетида знаела каква ще бъде съдбата на Ахил . С всички сили се опитвала да направи сина си безсмъртен. Скришно тя мажела телцето на пеленачето с амброзия и го държала върху огъня за да изгорят „смъртните” му части и да го направи неуязвим. Веднъж, докато държала пеленачето върху огнището, ненадейно я видял Пелей. Помислил, че тя иска да убие детето, грабнал меча и се нахвърлил върху Тетида. Тя се уплашила, избягала от Пелей и се скрила в морските дълбинии, в чертозите на баща си Нерей.
Пелей възложил на верния си приятел Хирон отглеждането на Ахил. Двамата герои създали необикновена връзка помежду си. Били сърдечни приятели и се почитали взаимно. Хирон захранил малкия Ахил с мозък от мечка и вътрешности от лъв и глиган . Затова Ахил станал безстрашен и непобедим. Хирон му предал всичките си знания, умения, мъдрост и го научил да свири на лира и да пее.

Херкулес и Лернейската хидра

Уви, краят на всеотдайния Кентавър бил трагичен. Когато Лапитите с помощта на Тезей изгонили Кентаврите от Пилио, Хирон се заселил на нос Малеа в Югоизточна Лакония. По-късно, когато Херкулес подгонил кентаврите от Фол, те намерили убежище в пещерата на Хирон. Веднага след тях в Хироновата пещера се втурнал Херкулес.
В гнева си той опънал своя лък, но стрела по погрешка се забила в коляното на Хирон. Когато видял кого е наранил, той много се натъжил. Херкулес бързал да промие и превърже раната на приятеля си, но знаел добре, че раните, причинени от неговите стрели са неизлечими, тъй като били напоени с отровна кръв от Лернейската хидра. Хирон се е измъчвал много години, докато неуспешно се е опитвал да изцери раната.

Той напразно се опитвал да облекчи с билки непоносимата болка. Безсмъртието, с което го дарил баща му Кронос, му било вече непотребно. Обещанието за вечен живот пред едно тяло, победено от болестта и завладяно от болката, го плашела. Поискал от боговете милост и предпочел да размени безсмъртието с избавяща смърт. Боговете удоволетворили желанието му и дали неговото безсмъртие на Прометей. След смъртта на Хирон, Зевс го поставил на небето в съзвездието Стрелец.

Добре дошли в моя блог! Всички представени рецепти в блога са приготвени, оформени и заснети от мен, както и всички публикации са обект на авторско право по смисъла на Закона за авторско право и сродните му права. Можете да ги изплозвате с не търговска цел като посочите линк към тях.