Празник на питата в Неромилос Месиния / Γιορτή της πίτας στο Νερόμυλο Μεσσηνίας

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΣΤΑ ΕΛΛΗΝΙΚΑ

 12-08-2011
За празника на питата в село Неромилос (Водна мелница) научих в случаен разговор при посещението ми на празника в Пелеканада. Стана ми любопитно какви пити ще представят жените от сдружението в Неромилос и едвам дочаках да минат дните.

Село Неромилос се намира на 28 км северозападно от Каламата и принадлежи към община Петалиди. Селото се води за общинска област, като наброява около 377 жители.
Минавала съм много пъти покрай това село, на път за Пилос,но никога не съм влизала в центъра на селото и не съм предполагала, че в това село живеят толкова добронамерени и гостоприемни хора.

Намерих лесно училището. Бях от първите посетители. В един ъгъл на училищния двор бе организиран своеобразен базар с домашноправени продукти, дело на сдружението на жените в Неромилос. Дори и не предполагах, че произвеждаха толкова богата гама: диплес, курабийки, хилопитес, трахана, сладко от различни плодове, сухи билки и ароматни подправки, вино и домашен сапун от маслинено масло.

Δίπλες (диплес)

Κουραμπιέδες (курабийки)

Ποτό με ροδάκινο (ликьор с праскови)

Γλυκά του κουταλιού (сладко от плодове)

Χαμομήλι (лайка)

Τραχανάς (траханас)

Χυλοπίτες (хилопитес, тестени изделия)

Χωριάτικο σαπούνι και διάφορα κρασιά (домашен сапун от зехтин и различни вина)

Χωριάτικο σαπούνι και διάφορα κρασιά (домашен сапун от зехтин и различни вина)

 Не след малко откриха базара и хората с голяма охота се наредиха на опашка за да си купят от нещата. Буквално за не повече от 20 минути беше разпродадеа всичката стока.
Мъжете се нахвърлиха на виното, явно знаеха за какво става въпрос. Жените, като домакини си вземаха от всичко.

Снимки от базара

Аз си купих един поднос с диплес, неустоях ,като видях колко примамливо изглеждаха. Названието дипла (δίπλα - ες, мн.ч. диплес), означава гънка, плисе.
Диплите, тук в Месиния, са традидионна почерпка за сватба, кръщене, имен ден и рожден ден. Наричат ги още сватбена торта (турта ту гаму, τούρτα του γάμου). Завитата форма символизира умножаването на годините. Трябва да ви кажа, че тези дипли бяха най - вкусните, които съм яла до сега! Крехки, сиропирани с натурален мед, щедро посипани с орехи, топящи се в устата...нещо чудесно...

Δίπλες (диплес)

След това се запътих към сградата на училището, за да разгледам фолклорната изложба. Посрещна ме усмихната жена, г-жа Дина, която с голямо желание ми обясни с подробности името и употребата на всеки експонат .

В изложбата бяха представени уникални старинни мебели и предмети от селския бит. Сред експонатите най- голямо впечатление ми направи старовремешния хладилник, който в горната част се зарежда с буца лед, а отдолу се поставят продуктите.

Ψυγείο της εποχής ( старовремешен хладилник)

Беше изложен един тъкачен стан (аргалиос), уреди за чепкане и предене на вълна, казан за варене на сапун, дървено корито (скафида) за замесване на хляб и дъска за поставяне на хляба преди изпичането му (пинакоти), носии, старовремешно бельо, скрин със чейз (прика) и много други, които ще видите в снимки.

Фолклорна изложба

Госпожа Дина приятно се изненада като й казах, че съм дошла, за да направя репортаж, посветен на техния празник. Бях единствена, която прояви интерес към празника, защото този път нямах конкуренция от репортерите на масмедиите. Не след малко се запознах с всичките жени от сдружението и председателката им, г-жа Ставрула Пули. Всички те, много ми се зарадваха и непрекъснато ме питаха дали ще остана да видя демонстрацията, на която ще направят бродирана пита. Иска ли питане?!

Не след малко училищният двор се изпълни с посетители и масите се заеха. Оркестърът започна да се подготвя, а народа се нареди на опашка за гурнопула. Весело, нали?

Малко по-късно започна и демонстрацията на бродирана пита. Тази традиционна пита се прави за празници като сватби и кръщенета. Замесва се от бяло брашно, мая и вода. Изисква се богато въображение, сръчност и търпение, за да се направят бродериите, които са цели композиции от орнаменти. Искам да отбележа, че жените с такова удоволствие и търпение ми позираха, че направо съм трогната!

След това по масите разнесоха няколко вида почерпки , дело на жените от сдружението. Бяха приготвили пакети със салата, дакос ,подобен на този, който показах, но те го наричаха фриксес (φρύξες, което означава хляб останал от предишния ден, изпечен на сухар), пакети с разнообразни видове пита, черен селски хляб и накрая почерпиха с хрупкава курабийка посипана с пудра захар.

фриксес (φρύξες)

Празникът откри г-жа Пули, председател на Сдружението на жените в Неромилос, като след това даде думата на депутатката г-жа Надя Янакопулу и на представители от общината. Не след малко небето се озари от красиви фоерверки, с най-различни цветове и форми, които приятно изненадаха присъстващите.

Вечерта продължиха милите лели, които запяха народни песни и стъкмиха кръшно хоро. Празника продължиха посетителите, с много танци и веселба до късно.

 

Повечето от постоянните жители на това село са хора на възраст, младите са малко и повечето от тях отдавна живеят в големите градове. По празниците обаче, селото се изпълва с хора, които с радост се завръщат в родните си къщи. За да контактуват помежду си са създали страница във Facebook Neromilos Messinias, където споделят новини свързани със селото.

Училището отдавна се използва като културен център. От една от жените в сдружението научих, че училището е затворило в края на 80-те години. Тя каза, че през 1961 година, когато дошла в селото като млада булка, в училището са учили 90 деца. Хората са се занимавали с ниви, сеели са жито, което са жънели на ръка със сърп. Жънели са предимно жените, всички заедно, като са си помагали взаимно и жънели нивите подред една на друга. Поддържали са ниви със стафиди, маслини, смокини и са отглеждали по 3-4 деца. Имали са поминък и цената на селскостопанските продукти е позволявала да се препитават безпроблемно от земеделието.

Старото име селото е Мисха, като по-късно е преименувано в Неромилос, вероятно заради мелницата, съществуваща някога край реката на селото.

Искам да ви кажа, че се чувствам особено щастлива, че имах възможността да посетя това мероприятие. Празникът беше прекрасен, хората бяха много приветливи, а жените от сдружението ми останаха в сърцето. Толкова мили, сръчни и жизнени жени е рядкост да се срещнат.
Издали са и една книга: „ Традиционни местни рецепти, кулинария и сладкарство”, Неромилос 2007!

 
Пожелавам им много здраве и сили, за да радват хората с вкусните дипли и всичките останали продукти тяхно производство!

Снимки:



Базар с продукти на сдружението
Фолклорна изложба
Репортаж от празника

Добре дошли в моя блог! Всички представени рецепти в блога са приготвени, оформени и заснети от мен, както и всички публикации са обект на авторско право по смисъла на Закона за авторско право и сродните му права. Можете да ги изплозвате с не търговска цел като посочите линк към тях.